— Само две спални в хан с размерите на този?! Не ставайте смешен! — възрази Валериън.
— Но имаме огън, лейди — нещастно повтори мъжът, триейки дланите си една в друга. — Още не сме приключили с ремонта.
— Покажете ни стаята — каза Софи с нежна усмивка на устните. — Сигурна съм, че ще бъде прекрасна.
— Наистина, госпожице, леглото в нея е много удобно.
Валериън едва успя да се овладее.
— Ние нямаме намерение да прекараме тук нощта, добри ми човече, а само да почакаме няколко часа, докато бурята отмине.
— Моля за вашето извинение, мадам, но трябва да ви кажа, че пътищата до Хемптън Реджис вече са наводнени. Дори дъждът да спре още в този момент, водата няма да се оттече и до полунощ.
— Какво приключение! — извика Софи, очевидно много доволна от развитието на нещата. — Не се тревожи, Вал. Твоят съпруг има пълно доверие в тебе и твоите способности да се грижиш за себе си. Моята майка също няма да се тревожи, че аз няма да се справя една нощ навън от къщи. Нямат причина да се тревожат.
Валериън си помисли за конското, което брат му щеше да му чете, и направи нещастна гримаса. За щастие, беше добре скрит зад воала.
— Мистър Рамзи е доста по-строг, отколкото изглежда на пръв поглед — каза той.
— Е, сега вече нищо не можем да направим. Освен ако няма друг път до Хемптън Реджис. Има ли такъв? — отправи тя въпроса си, придружен с погледа на блестящите й сини очи към нещастния съдържател.
— Има само един, госпожице, но той е разположен дори по-ниско от главния. Наводненията по него са още по-чести. Не ви съветвам да се опитвате да се приберете по него.
— Добре — каза Валериън с надеждата, че гласът му ще прозвучи нормално, като на човек, който се е примирил с обстоятелствата, — оказва се, че ще бъдем принудени да прекараме нощта тук. Предполагам, че нямате някакви сухи дрехи, с които да ни услужите, а, добри човече?
— Сигурен съм, че ще успеем да намерим нещо за младата госпожица — каза той. — Моля за извинение, лейди, но едва ли ще намерим дрехи, които да станат на вас. — Той изгледа с уважение Валериън и добави: — Повечето от жените в този край имат по-крехко телосложение…
Нямаше какво да направи, освен да погледне на всичко откъм смешната страна. Софи уморено го гледаше и се опитваше да се досети за изражението на лицето му, което той продължаваше да крие под воала.
— Знам, знам — каза той бавно. — Аз съм грандама. Ще трябва да седна до огъня и да се надявам, че дрехите ми бързо ще изсъхнат.
— Съпругата ми има една излишна нощница, която може да ви даде назаем. Тя не е чак толкова висока, но е доста набита. Предполагам, че нощницата ще ви стане — каза мъжът, който явно се тревожеше за посетителите си.
На Валериън не му хареса особено идеята да носи дрехите на набитата съпруга на съдържателя, но не можеше кой знае какво да възрази.
— Много великодушно от страна на вашата съпруга.
— Междувременно, позволете ми да ви заведа до стаята. Ще се погрижа да ви донесат горещ чай.
Валериън наистина беше в много лошо настроение.
— Всъщност — каза той, — аз предпочитам горещ пунш с ром.
Не беше обичайно дамите да отправят подобни молби. Съдържателят направи всичко възможно да не покаже изненадата си.
— Горещ пунш с ром? Ще се погрижа да ви го донесат. И без това щяхме да приготвяме същото питие за джентълмените, които са наши гости. Може би вашият трябва да бъде малко по-слаб.
— В никакъв случай. Искам го силен, горещ и с много подправки — категорично заяви Валериън.
— И аз — каза Софи. — Забравете за горещия чай.
— Пунш с ром? — повтори съдържателят ужасен. — Значи, и за двете ви, дами?
Валериън взе ръката на Софи в своята.
— Да, и за двете ни — каза той.
Гласът му беше доста гърлен и криеше опасни нотки.
Спалнята, която се намираше под стряхата, беше малка, но много уютна. В нея се носеше слабата миризма на пушек и на мокро дърво. Леглото беше малко. Ако някой си въобразяваше, че Валериън ще го дели със Софи и няма да я докосва, значи, че не беше с ума си.
Валериън успя да остане сам, докато Софи отиде да потърси тоалетната. Бяха му дадени само няколко минути, но те бяха достатъчни да махне мократа си шапка и да възстанови грима си. Прекара загрижено ръка по силната си челюст. Беше се избръснал съвсем гладко тази сутрин и брадата му все още беше трудно различима. Щеше да му се наложи да се затвори сам под някакъв предлог и да се обръсне наново, но не точно в този момент. Все още му липсваше смелост. Софи беше невинна, но не беше глупава. Нямаше да намери извинение дори за екстравагантната мисис Рамзи, ако я свареше да се бръсне.