Трябваше да се задоволи да се намаже обилно с пудра. Насиненото му око започваше да се вижда дори под силния грим и той неохотно се примири с този факт. То поне можеше да отвлече вниманието й от брадичката му, която щеше все по-силно да потъмнява от наболата брада.
Никак не беше сръчен с оправянето на косата си. Успя само да я завърже отзад с панделка. Ефектът не беше добър, прическата бе по-подходяща за мъж, отколкото за жена. Но съдбата се беше намесила и му се налагаше да се справя, както може. Добре, че винаги носеше със себе си бръснарското си ножче и пудрата.
Когато Софи влезе в стаята, той беше много силно зачервен и останал без дъх. Тя го погледна срамежливо. Той се опитваше да изтръска част от водата, която се беше просмукала в полите на роклята му.
— Знаеш ли какво — предложи тя, — вземи назаем дрехи от съдържателя, докато твоите изсъхнат. Знам, че предложението може да те шокира, но така сигурно се чувстваш много неудобно.
Той беше готов да се изсмее.
— Не мисля, че би ми харесало да се облека като мъж — каза той мрачно.
— Да, предполагам, че си права.
Тя държеше в ръката си бледосиня рокля с дантели по ръкавите. Остави дрехите на леглото, а после обърна към него тесния си, нежен гръб.
— Ще развържеш ли роклята ми?
За миг той остана вцепенен, неспособен да се помръдне. Обърна очи към небето в безмълвна молитва. Тя му хвърли поглед през рамо. Без да се колебае повече, той застана зад нея и започна да разкопчава редицата малки копченца.
Беше събличал доста много жени досега. Дами от висшето общество, работнички от фермите, доячки и краварки, гувернантки. Те всички изгаряха от нетърпение да бъдат разсъблечени, а той добре се беше запознал с тайните на женските дрехи. Но дори изгарящ и почти сляп от желание, досега не беше имал толкова трудности с едни обикновени копчета.
— Добре ли си, Валери? — запита Софи.
Най-после и последното копче беше разкопчано и роклята се смъкна от раменете й.
— Чувствам се наистина прекрасно — изстена той, а после се закашля, за да прикрие мъжествените нотки в гласа си.
Отдалечи се от нея и й обърна гръб, защото не беше сигурен дали ще издържи, ако продължи да гледа.
— Как са ръцете ти?
Той ги погледна. Те бяха едно от нещата, които най-много го издаваха. Дланите му бяха широки, добре оформени, свикнали на тежка работа и, несъмнено, мъжки.
— Добре са — каза той, но желаеше да шият женските дрехи с джобове, в които да може да крие ръцете си.
— Ръкавиците ти пак са се разпорили, нали? Просто исках да се уверя, че не си се ударила…
Нищо неподозиращото момиче застана пред него и взе дланите му в своите. Беше се разделила с розовата си рокля и беше само по шемизета и фуста. Той виждаше твърде много от малките й прекрасни гърди и се досещаше за формата на краката й, защото фустата беше мокра и прилепнала към тях. Беше готов да застене, толкова много се измъчваше.
Опита се да издърпа ръцете си, но нейната хватка беше изненадващо силна.
— Късаш повече ръкавици от всяка жена, която познавам — подигра му се тя и леко прокара нежните си пръсти по мазолите на неговата длан.
Пръстите й бяха сръчни и ловки, допирът — невинно и неосъзнато еротичен. Той се втвърди под прикритието на дрехите. Тя учудено смръщи вежди.
— Сигурно си работила упорито през целия си живот — каза тя.
Сега или никога. Трябваше да я предупреди, да я отведе надалече, но единственото, за което се сещаше, бяха лъжи, все повече и повече лъжи.
— Да, страхувам се, че е така — каза той, като остави огромната си длан в нейната.
Опитваше се да не гледа към цепката, която разделяше гърдите й, и да не се поддава на аромата на парфюма й.
— Страхувам се, че през цялото време съм те лъгала относно самоличността си.
— Лъгала си ме?
Гласът й беше спокоен и звучеше уморено. Тя продължаваше да държи ръката му. Това беше предупреждение.
— Не — каза той, като за пореден път излъга. — Просто не съм ти казал нищо за произхода си. Не съм от толкова добро потекло, колкото се предполага. Омъжих се… за човек, който ме превъзхожда в това отношение. Макар и малко.
— В това няма нищо лошо — успокои го тя.
— Работих като шивачка — отчаяно продължи да лъже той, изпълнен с отвращение към самия себе си.
— Сигурна съм, че си била много сръчна и работлива.
— А после работих във ферма — добави той и това не беше лъжа.
— Ти си късметлийка — каза тя замечтано. — И ръцете ти са свидетели за честния ти труд. Не трябва да се срамуваш от тях.
За негов най-голям ужас, тя се наведе и целуна дланите му. А после ги пусна и се отдалечи, изведнъж обзета от различни чувства.