— Съжалявам — каза тя, — постъпих глупаво.
Обърна му гръб. Гърбът й беше тесен и красив. Тя се протегна към дрехите, които лежаха на леглото. Не, той не можеше да остане в тази стая нито миг повече. Все още чувстваше устните й върху дланите си, ароматът на парфюма й се носеше във въздуха, млечнобялата й кожа му причиняваше световъртеж. Той се втурна към вратата.
— Ще те чакам в общата зала — каза той приглушено, като че ли се задушаваше.
Тя се обърна към него. Той успя да види тъмния кръг около зърната й през тънката и мокра шемизета.
— Но на мене ми е необходима помощ при обличането — изрази протеста си тя.
— Не, аз няма да ти помогна, момиче. — „Ако още миг останем тук сами, няма да имаш нужда от обличане“ — мрачно си помисли той. — Ще изпратя камериерката — каза той и избяга.
Съдържателят го посрещна в подножието на стълбите. Изражението на кръглото му розово лице беше измъчено, но Валериън предполагаше, че това е обичайно за него.
— Моля за извинение, лейди, но се появи малък проблем. Имаме само един салон, в който гостите могат да останат необезпокоявани, а и той вече е ангажиран от господина, който заема другата спалня. Помислих си, че няма да е учтиво да го моля да го разделя с други хора. Видях, че вие пътувате сами и не ви придружават джентълмени, и… как да ви кажа, може би ще благоволите да седнете в общата зала. Никой няма да дойде в нощ като тази, а ако дойде някой, ние просто ще го отпратим да върви по пътя си. На вас и младата дама ще бъде осигурено спокойствие, обещавам ви, и никакви господа няма да ви досаждат.
— Добре, чудесно, общата зала ще свърши работа — каза Валериън и махна с ръка, като се надяваше, че жестът му е достатъчно величествен. Спря и се обърна назад: — Сигурен ли сте, че не ви се намира друга спалня? Не ми пречи миризмата на пушек.
— Сигурен съм, лейди. Особено в такова време. Поправяме покрива, но… — Той повдигна рамене. — Нима това е някакъв особен проблем, лейди? На повечето жени им харесва да делят леглото си с друга жена. Поне не са сами. Въпреки че моят хан е благоприличен и сигурен, другата жена ще увеличи сигурността ви, нали така?
Валериън не можеше да спори повече. Много добре знаеше, че неговото настояване за отделна спалня беше странно. Наистина, щеше да бъде необичайно той да не сподели леглото със Софи, да й откаже компанията си и чувството за сигурност, които щеше да й даде. Но той ужасно се страхуваше, че може да пожелае да й даде и други неща.
— Спалнята също е достатъчно добра, не се притеснявайте — уморено каза той. — Мислех само за удобството на младата дама. Аз съм малко прекалено едра за такова малко легло.
Бедният съдържател не успя нищо да каже. Да се съгласи, щеше да означава да обиди дамата, но да не се съгласи, щеше да бъде още по-лошо.
— Може би господинът ще се съгласи да смени стаята си с вашата. Леглото в нея е голямо и…
— Господи, не! — каза Валериън, като се засмя по женски привлекателно. Беше усвоил тази усмивка преди няколко седмици от Невил Пинуърт. — Това наистина би било неприлично, уверявам ви. И през ум не би ми минало да го помоля за това. Аз и племенницата ми ще се оправим някак си. Може би имате допълнителен дюшек…
Съдържателят трябваше още веднъж да поклати глава отрицателно.
— Изгоря, за съжаление.
Валериън изруга наум. „Опитах се, Господи, опитах се!“ — каза вътрешният му глас.
— Е, тогава предполагам, че не ни остава нищо, друго освен да се справим и така — каза той с нежен глас. — Кога ще ни донесат пунша с ром?
— Приготвих малко за господина, а сега ще приготвя и за вас. Ще бъде малко по-различен, като за дами.
Софи се беше появила на стълбите, прилично облечена в бледосинята рокля, която явно е била върхът на модата преди двайсет години. Деколтето беше ниско изрязано, талията — на естественото си място, цялата рокля следваше извивките на тялото и го обграждаше като втора кожа. Валериън не беше много наясно поради каква причина е така, но усети, че това е дори по-възбуждащо, отколкото ако Софи беше гола.
— Ние искаме силен пунш — каза тя и заслиза по стълбите. — Мисис Рамзи и аз имаме намерение да се наслаждаваме на свободата си. Имаме право на това, нали?
Валериън обходи с поглед раменете й и гърдите й.
— Ние имаме огромно право на това — каза той и прати лошото си настроение по дяволите.
Тази нощ щеше да вземе всичко, което се осмелеше, и щеше да се радва на живота. А утре с наслада ще плати исканата цена. Собственикът потисна въздишката си и каза:
— Много добре. Масата вече е сложена за вас, дами. Ако влезете в общата зала, ще ви донеса пунша с ром. Но е много силен, предупреждавам ви.