Използва първото извинение, което му дойде наум, за да я последва. Тя нямаше да стигне далеч в тази буря без обувки и без пари. Щеше да се върне в стаята си още на зазоряване и двамата можеха да се престорят, че нищо не се е случвало.
Но той търсеше причина, за да я докосне. И щеше да се люби с нея в калната трева, като разгонена свиня, без да обръща внимание на очевидната й срамежливост и на паниката й, но нещо беше победило страстта му и го беше възпряло.
Казваше си, че може да я вземе по всяко време. Тя може би беше свикнала с това. Все пак, беше омъжена за Лемур, а неговата репутация далеч не беше безупречна. Без съмнение, търкалянето в калта с него беше за предпочитане пред прегръдките на съпруга й.
Но беше почувствал паниката й. Тя не беше намалила неговото желание, но му беше върнала здравия разум. Тя беше дребничка, крехка и изплашена, беше й студено. Страхуваше се от него, от неговата страст, от неговия гняв. За първи път от години той се почувства засрамен.
Ако беше сигурен, че ще успее да прояви самоконтрол, щеше да я последва, да я вземе в прегръдките си да пресуши сълзите й с целувки. Щеше да я утеши и да я стопли, да й прошепне всички онези глупави нежни слова, които жените обичат да слушат. Никога преди не беше пожелавал да ги изрече. На никоя жена. Но сега искаше да ги прошепне в нейното ухо.
Но нямаше доверие на себе си. Представата му за утешаване можеше бързо да се превърне в животинско желание, което да го заслепи. А ако я вземеше сега, против волята й, в момент, когато тя се чувстваше изгубена и уплашена, тя никога нямаше да му прости. И той самият нямаше да си прости.
Знаеше, че трябва да се раздели с нея, да я изпрати някъде, където Лемур няма да може да я намери. Някъде, където щеше да бъде в безопасност, където няма да я заплашват хора като Фелън Ромни. Но също така знаеше, че не е готов да го направи. Първо трябваше да се качат с Валериън на някой кораб за Франция.
Ако зависеше от него, вече щяха да са заминали. Но не можеше да остави Валериън тук, а той отказваше да бяга като престъпник. Бяха в окаяно положение, в задънена улица и Фелън не знаеше кой ще избухне първи. И кой ще оцелее след експлозията.
Времето течеше. Досега все още не бяха възникнали други подозрения и други алтернативи. Оставаше единствено възможността лейди Марджъри да е забила ножа в тялото на съпруга си. Колкото по-дълго братята останеха в Англия, в Сатърс Хед, толкова по-опасно щеше да става тяхното положение.
Рано или късно, някой щеше да смъкне маската на Валериън. Все някога щеше да им се наложи да вземат решение, да направят известна жертва и да напуснат родината. Или да кажат истината. Ако не го направеха, решението вече нямаше да е тяхно.
Щом веднъж се озоват във Франция, Фелън щеше да възстанови контрола над дохода, който беше наследил от леля си и чичо си, които бяха починали в годината на неговото раждане. Той не беше обвинен в престъпление, но необходимостта да пазят в тайна местонахождението си го възпрепятстваше да посегне към парите си. А когато възстановеше достъпа си до тях, щеше да изпрати Джулиет далеч от съпруга й садист, на безопасно място.
А можеше и да я вземе със себе си. Мисълта дойде неканена, изкушаваща. Можеше да я защитава, да я има до себе си, в леглото си…
Не, не можеше да има това, независимо от силното си желание и страстта, която изпитваше към Джулиет. Беше се примирил със съдбата си много отдавна. В живота му нямаше за постоянно място за жена. Рано или късно, всички започваха да настояват за женитба, за бебета и за дом, а Фелън не можеше да стои на едно място. А и не искаше да има деца. Не искаше да предаде на поколенията лудостта, която беше видял в очите на майка си.
Разбира се, Джулиет нямаше да настоява на женитба. Тя вече беше законно омъжена за друг мъж. Докато се отвращаваше от докосването му, нямаше да иска да има деца. Той обаче имаше намерение да я научи да се наслаждава на секса. Вече беше постигнал известен напредък в това отношение и не се съмняваше в крайната си победа.
Тя може би нямаше да се оплаква и от непрекъснатото местене от място на място. По-голямата част от живота си беше прекарала така, следвайки известния си баща през страни, които повечето англичани дори не бяха чували. А и изглеждаше повече от нетърпелива да напусне този остров, Англия.
А после реалността го връхлетя. Беше полунощ, а той стоеше в градината под проливния дъжд. Все още беше възбуден и твърд от незадоволената страст и си мечтаеше за щастлив завършек на любовта с една избягала чужда съпруга.