— Случило ли се е нещо, скъпи дами? — с тревога в гласа запита съдържателят.
— Нищо, добри ми човече — бавно му отговори Валериън. — Мистър Лемур просто откри, че неотложен ангажимент го зове по обратния път.
— А аз идвам да ви кажа, че пътят за Хемптън Реджис вече е в добро състояние.
— Идвате тъкмо навреме. Ако бяхте дошли по-рано, нашият приятел нямаше да се впусне в лов на диви гъски. Ще се погрижите ли да впрегнат конете ни? Мис Де Куинси и аз също трябва да тръгваме.
Съдържателят каза, че ще бъде щастлив да изпълни нареждането на дамата и бързо се оттегли. Настъпи мълчание. Валериън хвърли поглед на Софи, която явно беше недоволна от нещо.
— Ти го излъга, нали?
Тя беше прекалено наблюдателна, тази негова мила Софи.
— Какво искаш да кажеш?
— Сега си спомням онова младо момче от „Птицата и перата“, което твоят съпруг отведе. То не е откраднало нищо и не е тръгнало на север, нали?
— След като вече няколко пъти ми повтори, че презираш хората, които лъжат, ще ти кажа истината. Джулиън Смит е в безопасност в Сатърс Хед. Ние ще го пазим от мистър Лемур, докато можем. Не вярвам, че момчето е откраднало. Той е бил третиран жестоко. Нямаме намерение да го върнем на господаря му, който го е тормозел.
— Въпреки че така повелява законът? — попита тя.
Той не можа да се досети дали одобрява решението им, или не.
— Да, противно на закона — твърдо рече той. — Хората са по-ценни от закона.
Тя му се усмихна.
— Ти си една наистина чудесна жена — каза тя.
Валериън потисна желанието си да изръмжи.
— Защо? Защото изпитвам съжаление към безпомощните същества?
— Да. И защото рискуваш собственото си благополучие, за да им помогнеш.
— Не ме превъзнасяй като светица, Софи. Не съм нито толкова мила, нито толкова благородна, колкото мислиш. Имам скрити недостатъци, които никога не би приела.
— Съмнявам се — каза тя с блеснали очи. — Мисля, че си най-прекрасната, най-милата, най-искрената жена, която познавам.
Тя се наведе и го целуна през воала. Докосна устните му през тънката материя. Целувката беше кратка, но зашеметяваща, невероятна.
— Е — каза тя, останала без дъх, — щом ще тръгваме съвсем скоро, по-добре да се погрижа за… а-а… ами… Ще ми трябва малко време…
Тя заекваше и пристъпваше заднишком към вратата. Беше объркана и пребледняла. Той я гледаше как се оттегля. Стоеше неподвижно, изражението на лицето му беше скрито зад воала. А когато остана сам в стаята, започна тихо да ругае. Дори звукът на собствения му глас не го успокои. Нищо не би могло да го успокои.
Глава 15
Слънцето ту се появяваше иззад мокрите листа, ту се скриваше. Валериън пришпорваше конете и те препускаха из калта. Той караше прекалено бързо и много добре осъзнаваше този факт. Но не намаляваше скоростта. Трябваше да върне Софи при страшничката й мама, при гръдта, която я беше откърмила. Трябваше да предупреди Фелън за внезапното появяване на Лемур. И, преди всичко, трябваше да се обръсне.
Вятърът развяваше воала му и откриваше брадичката му. Софи се беше сгушила в него, очите й бяха затворени, бузите й бяха порозовели. Тя не поглеждаше към него и той се надяваше, че и занапред ще бъде така. Да кара по-бавно беше невъзможно за него. Трябваше да се върне у дома, преди да е настъпила катастрофата.
Нямаше представа кой е Марк-Дейвид Лемур, но мислеше, че Фелън ще знае. Фелън всичко знаеше. Трябваше да бъде предупреден. Каквато и да беше връзката между Лемур и Джулиет, появяването му не вещаеше нищо хубаво за нея. И нито един от двамата братя Ромни нямаше да стои и спокойно да гледа как той я отвлича.
Сведе поглед към жената, която се бе сгушила в него. Очите й горяха, тя се оплакваше, че й е топло и че има главоболие. Той предположи, че причината е във вчерашния проливен дъжд. Искаше да я види у дома й, в леглото, с чаша горещ чай в ръката.
Всъщност, искаше да я види у дома си, в леглото, с него, но не беше възможно. Беше прекарал една нощ с нея и едва ли щеше да има друга. Тялото му все още се измъчваше от близостта й. Вероятно нямаше да преживее още една такава нощ. Можеше ли един мъж да умре от неудовлетвореност? Можеше ли членът му да стои втвърден толкова дълго, че нещо да се повреди и да не функционира повече?
Щеше да му се отдаде възможност да намери отговора на тези въпроси, помисли си той с горчивина и намали скоростта на каретата. Наближаваха Хемптън Реджис. Експериментът може и да имаше научна стойност, но му липсваше всякакво очарование. Помисли си, че би предпочел смъртта, ако можеше да избира.
Софи вдигна глава, когато каретата спря пред бащиния й дом. Беше късна сутрин, слънцето грееше ярко над главите им, а нейните сини очи горяха трескаво и гледаха замаяно.