— Къде сме? — попита тя и го погледна с нескрито възхищение.
— У дома, любов — отговори той.
— Това е добре. Страхувам се, че не се чувствам много… добре — каза тя.
Предната врата се отвори и майка й застана на прага.
— Софи!
Не можеше да се отрече, че в гласа й прозвуча истинска майчинска загриженост.
— Какво се е случило? Чухме, че пътищата били наводнени, но имахме пълно доверие на мисис Рамзи…
— Тя не се чувства добре — сприхаво каза Валериън.
Скочи от каретата с абсолютно пренебрежение към етикета. Мисис Де Куинси, съпругът й и няколко слуги бяха наобиколили каретата. Майката даваше нареждания на всички с ясен глас. Валериън пренебрегна и нея, и нарежданията й, взе лекото тяло на Софи в силните си ръце и се отправи към вратата.
— Моя мила мисис Рамзи! — възкликна мисис Де Куинси. — Позволете на слугите да я занесат. Не ви прилича…
Той отново не й обърна внимание, мина през вратата и стигна до широкото предно стълбище.
— Кажете ми къде е стаята й.
— Наистина, не мисля, че…
— Кажете ми къде е стаята й — повтори той.
Гласът му приличаше на този на брат му. Страховитата мисис Де Куинси нервно отговори, явно отстъпила пред напористата мисис Рамзи.
— Добре ли е тя? — неспокойно бъбреше майката, докато подтичваше край тях. Малката свита от слуги вдигаше невъобразим шум, докато се суетеше напред-назад. — Да не е станала катастрофа, тя наранена ли е…?
— Казах ви вече, тя не се чувства добре. Стоенето под дъжда й е дошло в повече, вероятно е настинала. Няколко дена в леглото и отново ще бъде добре.
Думите, гласът му и въобще цялостното му поведение далеч не бяха подходящи за една дама, но мисис Де Куинси беше толкова загрижена за здравето на дъщеря си, че дори не забеляза.
Спалнята на Софи беше приказна. Отговаряше напълно на неговите мечти. Леглото беше огромно, високо, застлано с нежни бели чаршафи. На него имаше цял куп пухени възглавници. Той внимателно я положи долу.
— Тя има нужда от гореща баня — заяви майка й. — Трябва да направим компреси на гърдите й и да сварим билков чай, от който тя ще се почувства по-добре. Мисис Рамзи, не можем да изразим благодарността си с думи. Веднага ще ви приготвим една стая. Сигурна съм, че ще искате първо да се преоблечете, а после да се явите пред очите на хората. Ще изпратим човек до Сатърс Хед да информира съпруга ви. Мистър Де Куинси, погрижете се за това. Уокър, кажи на готвачката да приготви пилешка супа. Мери, придружи ме…
Тя изчезна, все така давайки нареждания на околните. Свитата от слуги и съпругът изчезнаха заедно с нея. Оставиха Валериън насаме със Софи.
Усамотението им щеше да трае само миг. Скоро щеше да се появи нейната камериерка, вероятно след като изпълни всичките искания на господарката си. Тогава него щяха да го изгонят от стаята. Той се загледа в Софи. Каза си, че я вижда за последен път Не се доверяваше на себе си, не знаеше какво може да направи, ако продължи да се вижда с нея. Тя като чели спеше, бузите й бяха зачервени, дишането — учестено. А после отвори очите си, погледна го и се засмя.
— Изглеждаш извънредно странно — нежно каза тя.
— Ласкателка — отговори той шепнешком. — Майка ти ще поеме нещата в ръцете си, а аз ще си тръгвам вече. Довиждане, мило момиче.
Лицето й помръкна, в очите й се появи тревожно изражение.
— Ще се върнеш, нали.
Беше я лъгал толкова много пъти, че не искаше повече да я лъже.
— Не съм сигурна. Мистър Рамзи отдавна говори, че ще заминем за континента. Мой дълг като негова съпруга е да го придружа.
— Ти никога не си ми приличала на жена, която е особено привързана към задълженията си.
— У мен има много неща, които силно ще те изненадат — с горчивина рече той.
Отстъпи пред изкушението и я погали по бузата. Тя обърна глава и целуна ръката му.
— Обещай ми — прошепна тя — Обещай ми, че няма да заминеш, преди да си ми казала „довиждане“.
— Довиждане — каза той и се наведе, за да я целуне по бузата.
Тя се обърна в най-неподходящия момент. Той беше вдигнал долния край на воала, съвсем мъничко, колкото да позволи на устните му да докоснат бузата й. Но поради движението, което тя направи, устните му се сблъскаха с устата й — гореща, влажна и отворена.
Прииска му се да използва езика си. Прииска му се да се покатери на леглото и да я люби. Изстена — дълбоко гърлено стенание. Отдръпна се точно навреме, миг преди да й покаже точно какви са мъжките целувки. Тя го гледаше втренчено, пребледняла от шока и изненадата. Смачканият воал закриваше лицето му, а само Господ знаеше дали не е усетила наболата му брада. Той мислеше, че не е, но нямаше намерение да остане и да провери.