Но другата алтернатива беше неприемлива. Фелън нямаше да позволи на Лемур да отведе Джулиет. Привлекателна беше възможността да го завържат и да го качат на борда на някой кораб, макар и да отстъпваше като удовлетворение на хладнокръвното убийство Каквото и да се случеше, Фелън Ромни щеше да се погрижи за себе си. И за по-младия си брат И за Джулиет Макгауън, която по някакъв странен начин беше започнала да му принадлежи.
— Ще имаме гост за през нощта, Ханигън — весело каза Фелън и се плъзна от коня.
Ханигън оглеждаше Лемур. Лицето му беше непроницаемо, но умът му трескаво работеше.
— Да го съобщя ли на мисис Рамзи? Тя гледаше през прозореца и ви видя да идвате. Сигурно ей сега ще слезе долу.
— Дотогава ще мине достатъчно време Ела, Лемур — каза той. — Ще си отворим бутилка „Бордо“, докато тя дойде. Тя е доста суетна и сигурно ще се нагизди, преди да слезе. Да й дадем малко време.
— Воалът, който носеше, ми се видя доста странен — отбеляза Лемур.
— Прекарала е доста трудна нощ, а с нея нямаше нито камериерка, нито фризьорка Нямало е кой да й помогне. Да не говорим за това, че нямаше резервни дрехи.
— С нея имаше една друга, по-млада дама.
— Да, най-очарователната млада дама в града — съгласи се Фелън. — Тя и моята съпруга са близки приятелки.
Лемур просто кимна. Фелън нямаше представа дали Лемур е успял да установи самоличността на предполагаемата му съпруга, но нищо, освен един директен въпрос, не би му осигурило така желания отговор. А той не беше готов за искреност. Лемур също не беше сигурен дали Фелън е узнал самоличността на предполагаемия му племенник, а Фелън предпочиташе да я запази в тайна. Във войната, която водеха, тя беше предимство, макар и малко.
— Бих искал да видя племенника си — изказа желанието си Лемур и последва Фелън в библиотеката.
— Няма защо да бързаме, нали? Той няма от какво да се страхува, нали?
— Разбира се, че няма. Но знаеш какви са децата. Те си фантазират какво ли не. — Седна в любимия стол на Фелън, движенията му бяха сдържани и точни. Каза: — Не искам да го предупреждавате.
— Защо да не правя това?
— Заради ненавременната загриженост за неговото благополучие, предполагам — отговори Лемур. — Твоята съпруга ме излъга по отношение на него. Беше достатъчно глупава да ми каже, че е тръгнал на север. Не бях изминал повече от десет мили, когато реших да се върна към Хемптън Реджис въпреки всичко. Племенникът може и да е избягал веднъж, но нямаше причина да го прави повторно. Ние с тебе не се познаваме чак толкова добре. Аз дори съм забравил името ти. Може и да си решил, че съм жесток човек. Повярвай ми, нямам интерес да наранявам племенника си.
Очите им се срещнаха. Проблесна искра на разбирателство.
— Сигурен съм в това — каза Фелън. — Ще отида да го потърся.
Лемур застана на вратата, за да му попречи да излезе. Това беше смешно, като се има предвид, че беше по-нисък и по-възрастен, но Фелън не искаше да се бори с него.
— Ще изпратя да го повикат — каза Лемур.
Ханигън, Господ да го благослови, вече се беше появил на вратата.
— Мога ли да направя нещо за вас, мистър Рамзи?
— Бутилка „Бордо“ и две чаши — каза Фелън. — И накарай момчето да ги донесе. Мисля, че се казваше Джулиън.
На Ханигън дори окото му не трепна, но Фелън беше сигурен, че съобщението е прието и правилно разбрано.
— Много добре, сър. Ще видя къде мога да намеря момчето.
— Не е ли тук? — остро запита Лемур.
— Не съм го виждал през последните няколко часа, излезе да се поразходи, защото не беше необходим на никого. Предполагам, че скоро ще се върне. Вече е почти време за вечеря, а вие знаете, че момчетата се отнасят много сериозно към храната. Да го изпратя ли тук?
— Да — каза Лемур, като за момент забрави учтивите маниери.
— Погрижи се за това, Ханигън. Нашият гост започва да губи търпение.
Фелън си взе друг стол, небрежно изпъна краката си и потисна напиращия си гняв.
— Момчето, изглежда, означава много за теб, Лемур.
— Повече, отколкото можеш да си представиш. — Контролът над чувствата му беше безупречен. — Няма нищо по-важно от семейното родство. Например, любовта на двама братя. Ти имаш брат, нали? Полубрат, който е някъде по света?
Подтекстът на думите му беше повече от ясен. Лемур беше чул клюките и ако се беше досетил за самоличността на предполагаемата съпруга на Фелън, тях ги чакаше катастрофа. Но тя все още не беше надвиснала застрашително. Фелън се усмихна язвително.
— За нещастие, брат ми замина за чужбина. Но разбирам какво искаш да кажеш. За мен ще бъде удоволствие да те събера отново с племенника ти.