При тези думи ръката му хвана оръжието.
— Не се опитвайте да използувате игления пистолет! — веднага извика Панър. — Как ще излезете оттук, ако ме убиете? — Той се взря в тях. Тъмните му очи святкаха, а широките му рамене се смъкнаха. — Не забравяйте, че енергията може да мине през силовото поле, но материята не може, дори и молекула от въздуха няма да мине. Вие сте херметически затворени. Ако ме убиете, ще се задушите много преди някой да дойде тук.
— Аз казах, че той е роботът — рече Бигман, обзет от гневно отчаяние.
— Грешите — изсмя се Панър. — Аз не съм робот, но ако има такъв, зная кой е той.
11. ПО ПЪТЯ НА ЛУНИТЕ
— Кой? — веднага поиска да научи Бигман.
Отговори му обаче Лъки:
— Явно Панър мисли, че е някой от нас.
— Благодаря! — каза Панър. — А какво обяснение бихте дали вие? Вие споменахте за „пътник без билет“, вие говорихте за хора, проникнали със сила на борда на „Юпитерианска луна“. Ама че нахалство! Няма ли двама души наистина проникнали по този начин на борда? Нима не бях свидетел как стана? Та това сте вие двамата!
— Съвсем вярно — съгласи се Лъки.
— Доведохте ме тук, за да можете да разучите точно как функционира корабът. Опитахте се да ми отвлечете вниманието с истории за роботи, като се надявахте, че няма да зебележа, че обикаляте и разглеждате най-внимателно целия кораб.
— Ние имаме право на това — каза Бигман. — Този тук е Лъки Стар!
— Той казва, че е Лъки Стар. Ако е член на Научния съвет, може да го докаже и знае как. Ако имах поне малко мозък в главата, щях да поискам да удостоверите самоличността си преди да ви доведа тук, долу.
— И сега не е твърде късно — каза спокойно Лъки. — Можете ли да виждате добре от такова разстояние?
Той вдигна едната си ръка с дланта към него и си запретна ръкава.
— Няма да дойда по-близо — сърдито отвърна Панър.
Лъки не каза нищо. Китката му говореше вместо него. Кожата от долната страна на китката изглеждаше съвсем обикновена, но преди години я бяха обработили с хормони по най-сложен начин. Реагирайки само на едно тренирано усилие на волята на Лъки, едно овално петно на китката му потъмня и бавно почерня. Малки жълти петънца очертаваха в него познатите контури на Голямата мечка и Орион.
Панър зяпна от учудване, сякаш някой му бе изкарал въздуха от дробовете. Малко хора имат случай да видят този знак на Съвета, но всички надхвърлили детската възраст знаят значението му — той е неоспоримият и неподлежащ на подправяне знак за самоличност на членовете на Научния съвет.
Панър нямаше избор. Мълчаливо и неохотно той изключи силовото поле и отстъпи назад.
— Заслужаваш да ти счупя главата, неуравновесен… — извика гневно Бигман и пристъпи напред, но Лъки го дръпна.
— Няма нищо, Бигман. Човекът има същото право да ни подозира, както ние него. Успокой се.
— Изглеждаше логично — сви рамене Панър.
— Признавам, че беше така. Мисля, че вече можем да си имаме доверие.
— С вас може би — каза многозначително главният инженер. — Вие удостоверихте самоличността си, но малкият кресльо? Кой ще удостовери самоличността му?
Бигман изкряска нечленоразделно и Лъки застана между двамата.
— Аз гарантирам за него — каза Лъки — и поемам пълна отговорност за действията му… Сега предлагам да се върнем към кабините, докато не са тръгнали да ни търсят. Всичко, което стана тук, долу, трябва, разбира се, да си остане само между нас.
После, сякаш нищо не се беше случило, те продължиха да се катерят нагоре.
В стаята, предназначена за тях, имаше две легла едно над друго и умивалник, от чийто кран с мъка се процеждаше тънка струя вода. Нищо повече. Дори тесните спартански помещения на „Светкавичния Стар“ изглеждаха луксозни в сравнение с нея.
Бигман седеше, кръстосал крака, на горното легло, а Лъки изтриваше с гъба врата и раменете си. Разговаряха шепнешком, съзнавайки, че от другата страна на тънките стени биха могли да ги подслушват.
— Слушай, Лъки — каза Бигман, — предлагам да отида при всеки човек на борда. Искам да кажа, при всеки един от десетимата, за които не знаем нищо. Умишлено да се сбия с всеки от тях и да го нарека с обидни имена. Няма ли да излезе, че този, който откаже да се бие с мен, е робот?
— В никакъв случай. Човекът може да не иска да наруши дисциплината на кораба, а може и да знае колко добре владееш игления пистолет. Може също така да не иска да си има неприятности с Научния съвет или просто да не желае да удари човек, който е по-дребен от него.
— Прекаляваш, Лъки — каза Бигман и замълча за миг. — Мисля си — продължи предпазливо той, — откъде си сигурен, че роботът е на борда на кораба? Може да е останал на Юпитер-9? Не е изключено.