— В такъв случай всички продължават да са на борда.
— Така излиза.
— Добре — каза Лъки. — Панър беше наредил всички да бъдат по местата си по време на аварията. Местонахождението на всеки човек би трябвало да е уточнено и при пробния пуск. Обадете се на Панър и го попитайте дали някой липсва.
Командир Донахю се обърна към видеофона за вътрешна връзка и звънна на Панър.
Измина известно време, преди умореният глас на Панър да отговори.
— Тъкмо се канех да ви позвъня, командире — каза той. — Пробният пуск мина успешно. Можем да излитаме. Ако имаме късмет, двигателите ще издържат докато се върнем на Юпитер-9.
— Много добре — отвърна командирът. — Работата ви ще бъде оценена по заслуги. Междувременно всички хора ли са по местата си?
Лицето на Панър върху екрана на видеофона сякаш мигновено застина.
— Не! Господи, аз възнамерявах да ви кажа! Не можем да открием Съмърс.
— Ред Съмърс? — извика внезапно развълнуван Бигман. — Този убиец! Лъки…
— Не бързай, Бигман — прекъсна го Лъки. — Доктор Панър, вие искате да кажете, че Съмърс не е в кабината си, така ли?
— Няма го никъде. Ако не беше невъзможно, бих казал, че не е на борда.
— Благодаря ви — каза Лъки и се пресегна, за да прекъсне връзката. — Е, командире?
— Слушай, Лъки — обади се Бигман. — Спомняш ли си, когато веднъж ти казах, че го срещнах да излиза от двигателния отсек? Какво е правил там?
— Сега вече знаем какво — отвърна Лъки.
— И знаем достатъчно, за да го арестуваме — добави пребледнял от гняв командирът. — Ние ще се приземим на Йо и…
— Почакайте — каза Лъки. — Всяко нещо с времето си. Има и по-важни работи от един предател.
— Какви са те?
— Въпросът с робота.
— Той може да почака.
— По-скоро не може. Командире, вие казахте, че всички хора са рапортували, че са на борда на „Юпитерианска луна“, преди да напуснем Йо. Ако е така, тогава очевидно рапортът е бил фалшив.
— Е?
— Аз мисля, че трябва да намерим източника на фалшивия рапорт. Робот не може да направи саботаж на кораб, но ако го е направил човек без знанието на робота, би било много просто последният да му помогне да остане извън кораба, ако се поиска от него това.
— Искате да кажете, че отговорен за фалшивия рапорт е роботът ли?
Лъки замълча. Опитваше се да не позволи на надеждата или победоносното чувство да нараснат твърде много у него, но все пак доводът изглеждаше съвършен.
— Изглежда, че е така — каза той.
15. ПРЕДАТЕЛ!
— Тогава майор Левинсън — каза командирът и очите му помръкнаха. — И все пак смятам, че това е невъзможно.
— Какво смятате, че е невъзможно? — попита Лъки.
— Че майор Левинсън е робот. Той е човекът, който е приел рапорта. Той отговаря за нашата архива. Познавам го добре и се кълна, че той не може да е робот.
— Ние ще го разпитаме, командире. И едно нещо… — Лицето на Лъки придоби мрачно изражение. — Не го обвинявайте, че е робот, не го питайте дали е робот, дори не му загатвайте, че би могъл да бъде робот. Не правете нищо, което може да го накара да се почувствува заподозрян.
— Защо не? — попита командирът.
— Сириусианите имат начин да защищават роботите си. Откритото подозрение може да задействува някакво устройство в майора, което да предизвика експлозия, ако той наистина е робот.
— Господи! — изпуфтя командирът.
Напрежението, което беше общо за всички хора на борда на „Юпитерианска луна“, бе дало своето отражение и върху майор Левинсън, но той стоеше по военному мирно.
— Да, сър — каза той.
— Съветник Стар има да ви зададе няколко въпроса — каза предпазливо командирът.
Майор Левинсън отмести погледа си към Лъки. Той беше много висок, по-висок дори от Лъки, светлокос, синеок и с продълговато лице.
— Всички мъже са рапортували на борда на „Юпитерианска луна“ непосредствено преди отлитането от Йо, а вие сте приели тези рапорти — започна Лъки. — Така ли е, майоре?
— Да, сър.
— Видяхте ли лично всеки един човек?
— Не, сър. Използувах видеофона за вътрешна връзка. Всеки човек отговори от работното си място или от кабината си.
— Всеки човек ли? Чухте ли гласа на всеки? На всеки един от тях лично?
— Така предполагам. — Майор Левинсън изглеждаше озадачен. — Всъщност това са неща, които човек запомня.
— Моля ви, много е важно да си спомните.
— Е, тогава почакайте — майорът сбърчи чело и наведе глава. — Започвам да си спомням. Норич отговори вместо Съмърс, защото Съмърс бил в банята. — После Левинсън внезапно се развълнува. — Чакайте, точно сега всички го търсят!