— Махай се.
Придворният изчезна.
Малкълм се ухили.
— Дворцовите ти маниери са изгубили своята изтънченост, Магнъс.
— Ще се постарая да я възвърна — промърмори той.
Монархът се изсмя отново и се обърна наляво.
Магнъс се отпусна на пейката до масата. Един прислужник напълни чашата му с бира. Гаврътна я на два пъти, след което протегна чашата си, за да я напълнят отново.
Виждайки това, Йона даде воля на гнева си, предизвикан от силното й стъписване от появата му и от хладнокръвното му пренебрежение на танцувалната площадка.
— Защо се забави? — хладно попита тя.
Той се изви рязко към нея.
— Говорех с барона… последния ми тъмничар.
— Значи си бил там — промълви Йона, а очите й се премрежиха от сълзи със стихването на гнева й.
Магнъс се намръщи.
— Какво искаш да кажеш? — попита той.
Принцесата понижи глас.
— Торбьорн открадна няколко коня от васалите на барона.
— Това е добре.
— Чуй ме. Докато се е пазарял с коняря, в замъка е настъпила голяма суматоха. Някой споменал, че един шотландец е избягал. Никой не знаел името му. Но няколко души го били видели и го описали като грамаден мъж. — Йона погледна тълпата и наклони глава, като дари е усмивка всички, вперили очи в нея и Магнъс. — Айнър ми съобщи това и три дни по-късно отплавахме за двореца на Малкълм. Дойдохме тук, за да те намерим.
— Наистина ли? — Магнъс не можа да сдържи саркастичния си тон. — А аз смятах, че си дошла да танцуваш и да лудуваш, исландска принцесо.
Язвителните му думи предизвикаха отново гнева й.
— Колко предвидливо от твоя страна да осъзнаеш, че и аз имам нужда от развлечения в живота си.
Йона му обърна гръб, при което Магнъс се навъси. Защо, по дяволите, се засегна толкова много? Нима бе вехнала в някой затвор през всичките изминали месеци? Напротив, бе пирувала и се бе радвала на ласкателства в двореца. Можеше да се закълне, че с усмивки и кокетничене бе успяла да покори сърцето на всеки мерзък царедворец тук.
В този момент до него се приближи Елизабет, която се бе омъжила за потомък на рода Мак’Дъгъл след вестта за смъртта на Магнъс. Бе протегнала ръце напред, а в очите й блестяха сълзи. Магнъс дари предишната си любовница с по-широка усмивка, отколкото бе възнамерявал.
— Добра среща, Елизабет.
— Милорд, вашето присъствие е радост за мен. — Тя му се поклони дълбоко, след което леко кимна в посока към Йона.
— Сега виждам защо си в двореца — хапливо подметна Йона, достатъчно тихо, за да я чуе само Магнъс.
— Сприхавостта, както и саркастичният тон, не ти правят чест, Йона. — Принцесата понечи да стане, но Магнъс я стисна за ръката. — Няма нужда да даваш на придворните хиени храна за клюките им — посъветва той жена си, после се извърна обратно към Елизабет, която все още стоеше пред него. Тъй като тя не бе на подиума, едрият й бюст почти се опираше на масата, а деколтето й бе съблазнително и доста отворено. Роклята й бе от ефирна материя, която гъделичкаше въображението и събуждаше желания за флирт. — Благодаря за загрижеността ви, Елизабет.
— Цяла Шотландия плаче от благодарност за избавлението ви, милорд. — Тя въздъхна и прекрасните й очи се навлажниха леко.
— Не цялата страна — прошепна Йона.
— Със съпругата ми ви благодарим, добра ми Елизабет. — Магнъс подмина думите на жена си. — Надяваме се да ни посетите в нашия дом веднага щом се върнем там. — Едва не трепна, когато Йона го срита под масата.
— Бях страшно опечалена, когато научих за смъртта ви — продължи Елизабет.
— Забелязах това — миловидно заяви Йона. — Та нали Куберт Мерсийски ви утешаваше.
Магнъс би се изсмял на хитрия ход на съпругата си, но това щеше да прозвучи страшно грубо. Йона фучеше като разярена котка. Това му достави удоволствие, тъй като никога не я бе виждал в такава светлина.
Елизабет гневно стрелна Йона с очи, после се поклони на Магнъс.
— Може би скоро ще се видим, милорд.
— Може би. — Инстинктивно отмести крака си и едва не получи още един силен ритник от съпругата си.
Над Магнъс и Йона надвисна тежко мълчание, след като Елизабет бавно се отдалечи.
— Бъди така добър да пуснеш ръката ми — най-накрая рече тя, — бих желала да стана.
— Много рядко някоя жена успява да държи езика зад зъбите си дълго колкото теб, жено.
Магнъс я огледа. Тя бе прелестна, по-красива, отколкото на Айнхалоу. Тези сладки спомени го крепяха, докато бе в тъмницата. Сега Йона го гледаше гневно. Това би трябвало да го подразни, но вместо това, му напомни за страстните й ласки. Внезапно желание за любов се надигна у него и той веднага се изправи.