Една вечер тя прекара повече време с него — решеше го, хранеше го, говореше му и му пееше с нежен глас. След това тя се почувства много по-спокойна, а изглеждаше, че беше спечелила и доверието на животното. Бе приятно изненадана, когато на тръгване Тор я докосна с муцуна по ръката и размаха опашка.
Вълкът я изчака да се отдалечи, после приседна, захапа въжето и го прегриза. След минута застигна господарката си. Искаше да бъде с нея. Не му харесваха другите хора, покрай които минаваха, но когато те го забелязваха, изчезваха бежешком. Така никой не му пречеше да следва господарката си.
Йона не усещаше сянката зад себе си и се озадачи, когато няколко шотландци я погледнаха и побягнаха. Смяташе, че вече се разбират прекрасно. Бе учудена, когато влезе в двора на замъка и хората пред нея се изпокриха с викове. Доста объркана, тя влезе в замъка. До днес вярваше, че шотландците я приемат и дори сами й подават ръка. Защо сега бягаха от нея като от чумава?
Йона премина по коридора и видя Мавис, която стоеше до вратата на голямата зала. Тя изпищя и бързо се скри. Това много смути принцесата.
В залата Магнъс с почуда погледна Мавис, която с вик се втурна към него, сочейки зад себе си. Само секунда по-късно той видя Йона, която влизаше. От едната й страна стоеше огромен вълк с оголени зъби, големи като ножове.
Магнъс изрева не по-различно от някой звяр и скочи на крака. Всички в залата застинаха. Почти обезумял от страх за принцесата, той събра всичките си сили и извика:
— Никой да не мърда! Милейди, не се страхувайте. Само се обърнете бавно към мен.
Йона щеше да му отговори, когато чу ръмжене до себе си. Погледна надолу и от учудване закри устата си с ръка.
— Мили боже! — възкликна тя.
— Не мърдайте! — заповяда й Магнъс. — Кенет, можеш ли да го достигнеш от твоето място?
Кенет направи гримаса и поклати глава.
— Не. Твърде далеч съм за сигурен удар.
— Да го нападнете? Да не сте посмели! — Йона подаде ръка и вълкът сложи муцуната си в нея, все още издавайки тихи звуци.
Магнъс се присви, готов да се хвърли върху звяра. Викинги и шотландци се развикаха и се приближиха.
Слисана, Йона повиши глас, за да бъде чута сред врявата.
— Моля ви, не се плашете! Не исках да го водя тук. — Тя погали огромната глава на вълка. — Тор е кротък. Сигурно не съм завързала добре въжето и е тръгнал след мен. Не се безпокойте. Той е послушен.
— Така ли? — попита Магнъс, който не обърна внимание на думите й. А тя гледаше проклетия звяр, като че ли беше домашно кученце. — Не мърдайте, милейди. Идвам да ви помогна.
Тя го погледна разтревожено и присви юмрук. Усещайки безпокойството й, вълкът разкри огромните си зъби. Ръмженето му стана по-силно и заплашително. Йона се огледа и като видя мъжете, които се приближаваха в кръг към нея и вълка, за миг изпита страх. Нямаше ли да я послушат? Та тя беше свикнала да дава заповеди и да й се подчиняват още от дете. Повдигна глава и като се опитваше да се пребори с треперенето си, погледна строго хората.
— Спрете! — Силният й глас прекрати всяко движение. Звуците, които издаваше Тор, проехтяха още по-зловещо в настъпилата тишина. — Никой да не го докосва! Той е мой и аз ще го защитавам.
— Това е вълкът на Джорди, братко — каза Кенет. — Сигурен съм в това. Разбира се, сега изглежда далеч по-добре. Може пък и да бъркам.
— Значи е дяволски опасен — промълви Магнъс, като продължи да се приближава.
— Спрете и ме изслушайте! — извика Йона. Магнъс спря и кимна неохотно и тя тихо благодари на Бога. — Той е мой. Като принцеса на Исландия предявявам правото си над него като законен трофей.
Тя хвърли гневен поглед към Кенет.
— Този вълк беше на Джорди — добави високомерно Йона. — Сега е мой. Спечелих го честно от гърбушкото в двубой с прътове.
— Прътове! — недоверчиво я погледна Кенет. — Джорди е убил много мъже по този начин. По рождение си е зъл и… мръсен.
— Със сигурност е мръсен — каза тя. — Но този път не успя да спечели. Победих аз. Сега това е моето куче.
— Това не е куче, милейди — ядно рече Магнъс.
Той все още се промъкваше към вълка, който следеше всяко негово движение. Тя се е била с жестокия Джорди заради този звяр! По дяволите! Гърбушкото би могъл да я разкъса на парчета. Магнъс изтръпна от ярост и страх.
— Милорд Синклер, аз спечелих това животно и то е мое. Настоявам вие и всички тук да се откажете от намеренията си да му навредите. — Тя погледна шотландците, после своите хора. — Всъщност той се държи много прилично. Наричам го Тор.
Викингите зашумяха одобрително. Шотландците не реагираха, но останаха в готовност.