Двама души внимателно следяха вожда и принцесата. Омразата в очите им беше дълбоко прикрита. Синклерите не трябваше да разберат, че между тях има шпиони. Когато някои очакваха празник и веселие, други чертаеха мрачни планове за свалянето на най-могъщия водач по високите планински земи на Шотландия, най-силния съюзник на крал Малкълм.
Те нямаше да допуснат Магнъс Синклер да стане още по-силен, като се съюзи с принцеса Аздис Йона. Ако Синклер имаше викингите на свое разположение, вече никой нямаше да може да му противостои. Това не трябваше да се случва, затова дебнеха двамата шпиони.
— Ще застанем тук, любов моя — обърна се Магнъс към Йона, когато стигнаха до мястото, откъдето щяха да стрелят. Нежните думи сами се изплъзнаха от устните му и дори го изненадаха.
— Аз не съм ваша любов — твърдо каза тя. — Нямате ли никакво чувство за приличие? Ако някой беше чул?
Той повдигна рамене, прикривайки раздразнението си. Кой й беше вдъхнал тези глупави идеи за приличие и защо, по дяволите, се страхуваше толкова за репутацията си? Та тя беше безупречна. Принцеса на Исландия, вдовица с достойно поведение…
— Днес е празник. Радвай се.
Йона го погледна намръщено:
— Това заповед ли е, милорд?
— Трябва ли да бъде? — Мъжът почти се усмихна. Беше очарователна, когато очите й заблестяваха с ледената зеленина на Северно море. След това се замисли колко ли мъже й бяха казвали, че е прекрасна, колко ли бяха й се наслаждавали. Радостта му изчезна.
Те стояха един срещу друг, почти настръхнали. Никой от тях не забеляза приближаващия мъж.
— Добър ден, милейди — поздрави старият Терил. Той се направи, че не забелязва недоволството на господаря си от това, че го безпокоят, и погледна нагоре. — Небето е изключително чисто днес. Морският вятър е необикновено тих. Нищо няма да попречи на стрелите да следват целта си.
— Добър ден, отче — отговори Йона. Внезапно я осени една идея за отлагане на женитбата. — Отче — продължи бързо тя, — родителите ми винаги са желали, ако се омъжа, да присъстват нашите свещеници от Къркуол. Ще ми позволите ли да се срещна с тях? Или вие да ги поканите, ако е по-удобно.
Тя знаеше, че църквата в Къркуол сега е празна, свещениците бяха тръгнали на тяхното ежегодно пътешествие до Рим и щяха да отсъстват месеци наред.
— О, милейди — каза Терил, — благодарен съм ви, че отправяте тази молба към мен. Веднага ще изпратя писмо.
Магнъс я погледна внимателно. Не му харесваше тази готовност, която проблесна в очите й. Тук имаше някаква хитрост.
— Не, Терил. Аз ще изпратя писмото.
Той махна с ръка и при него дотича един мъж. Магнъс се обърна и започна да му шепне нещо.
Йона се опита да скрие радостта си. Щяха да изминат седмици, а може би дори и месеци, докато намерят свещениците по пътя към Рим. А през това време тя щеше да успее да убеди Магнъс да й позволи, докато чака, да отплава за Айн Хелга. Веднъж стъпеше ли там, щеше да намира винаги извинение, за да не се връща. Да, това беше отличен план. Въодушевена, тя се обърна към свещеника.
— Изглеждате в отлична форма, милейди. Нека ръката ви бъде точна — сърдечно пожела Терил.
Магнъс беше дал нареждането си.
— Старче, само не ми казвай, че си заложил срещу мен!
Лицето на Терил почервеня и той погледна към исландската принцеса. Тя се усмихна.
— Не обръщайте внимание на Магнъс Синклер, отче. Той само ви дразни.
Терил беше смаян от нейната забележка и премести поглед към мъжа. Дори и когато беше дете, Магнъс никога не бе си позволявал да дразни някого. Най-малкото пък сега, когато е владетел… Или поне до момента, когато една жена, която го надигра на веслата, не нахлу в живота му. Да, нещата се променяха. Синклер бе омаян до дъното на душата си и дори не го съзнаваше.
Старецът се усмихна.
— Дразни ме, така ли?
— Време е! — прекъсна ги Магнъс и махна на слугата.
— Готови сме, Тимон. — Той се обърна към Йона. — Ще започваме ли, милейди?
— Аз съм готова.
Както изискваше гостоприемството, той й позволи да стреля първа. Скри изненадата си, когато Глен й донесе друг лък. Магнъс предполагаше, че тя ще използва малкия ловен лък, който беше преметнат на рамото й. Този, който й дадоха, беше доста по-голям, изработен от същата ценна дървесина. Не беше колкото неговия лък, но бе прекрасно направено оръжие, което заслужаваше внимание.
Те изслушаха ритуалните инструкции, дадени от един викинг и един представител на Синклерите, които щяха да бъдат съдии. След това се разделиха и заеха определените им места. Йона изстреля първата си стрела и множеството нададе силни и продължителни викове и въздишки. Тя попадна съвсем малко встрани от центъра.