Магнъс също не беше точен. Йона стреля пак и се приближи още повече до целта. Магнъс прати стрелата си дори още по-близо.
Йона пристъпи към линията, заби пръстите на краката си в почвата и застина. Нагласи стрелата и издърпа тетивата далече назад. След това, когато напрежението накара ръката й да потрепери, разтвори пръстите си.
Магнъс знаеше, че това е отличен изстрел. Стрелата описа дъга във въздуха. Задната й част почти не се отклони при движението й към целта и когато избухнаха оглушителни възгласи, той не се нуждаеше от вдигнатия от Тимон жълт флаг — цвета на Йона, за да разбере, че тя е улучила точно центъра. Младата жена се обърна към него и рязко отметна глава. Очите й светеха победоносно. Цялата й фигура излъчваше гордостта на принцесата на Исландия.
— Сега е мой ред — тихо рече той. — Доколкото си спомням условието на състезанието, ние трябваше да стреляме последователно, нали?
Усмивката на Йона изчезна и тя кимна. Какво ли беше наумил, почуди се тя. Нейната стрела е в центъра, той нищо повече не може да направи, колкото и за добър да се мисли.
Магнъс махна на един от воините си. Донесоха му нов колчан с няколко стрели. Без да поглежда към никого, той се приближи към линията. След това се прицели и започна светкавично да стреля, отново и отново, докато колчанът не се изпразни.
Всички бяха притихнали. Изведнъж множеството нададе невероятен рев, който изпълни всичко.
Йона се вгледа в целта смаяна и невярваща.
От прекрасния й изстрел нямаше следа. Виждаха се само стрелите на Магнъс. Тя извика, нейната стрела беше паднала на земята.
— Това е нарушение! — обърна се гневно Йона. — Вашите стрели избутаха моята от целта!
Гласът й се изгуби сред ураганните възгласи на Синклерите и ропота на викингите и на тези шотландци, които бяха заложили на нея.
— Точно така, милейди — каза Магнъс, — но аз се състезавах честно и вие го знаете. Това не беше нарушение, а просто добра стрелба.
Язвителната му усмивка само увеличи гнева й.
— Ако дори част от стрелата ми е останала в целта, изстрелът ще се зачита!
Тимон повдигна червения флаг — цвета, който показваше победа за Магнъс, и тя притвори очи за секунда. Когато ги отвори, ревът на тълпата беше оглушителен, а Магнъс се бе навел над нея. Той й се присмиваше. Виждаше го в очите му, макар че лицето му изразяваше загриженост.
— Й сега какво? — попита предизвикателно тя.
— Ами… кратко ухажване и размяна на брачни клетви, принцесо Аздис Йона от Исландия.
Устните му я докоснаха по бузата и тя застина като тетива на лък. Бученето в ушите й беше по-силно от виковете на множеството.
Осма глава
Боговете са на страната на по-силния.
— Бихте ли се обърнали, милейди — помоли Марта. — Трябва да привършваме с роклята…
Тя само сви рамене. Прислужничката й въздъхна.
— Страхувам се, че не се интересувате от предстоящата си женитба.
— Не съм си мислила за нищо друго — отвърна рязко Йона. Веднага съжали за тона си и се извини. Напоследък това й се случваше твърде често — избухваше, а след това молеше за прошка. Никога не бе се държала така глупаво.
За това беше виновен Магнъс. Той се грижеше за всичко, беше бърз като вихрушка и сигурен като скала. Беше навсякъде и по всяко време — проверяваше приготовленията за женитбата и придвижваше нещата напред. Командваше всички и не оставяше нищо на случайността. Той дори получи разрешение от къркуолските свещеници отец Монтейд да извърши церемонията. Това не се хареса на Йона, но тя не можеше да се противопостави, без да прозвучи зле. Но дори и да направеше някакво предложение, Магнъс отказваше всякакви компромиси. Тя можеше само да се намръщи, когато той се намеси при ушиването на роклята й или когато промени менюто, което вече бе обсъдила с готвачите. Това не й помогна. Той й се усмихна нежно и продължи по същия начин. Никой от доводите, които тя използваше, за да го накара да отложи женитбата — малкото време за подготовка, нуждата да се опознаят взаимно, желанието й семейството от Исландия да бъде тук, — нищо не можа да забави бързия ход на приготовленията. Магнъс беше решителен и непреклонен. Усмихваше се, изслушваше я внимателно и продължаваше, както той си знае.
Йона имаше усещането за задушаваща безпомощност, но беше решила да стиска зъби.
— Милейди, ако обичате, свалете роклята — каза Марта. — Вие сте твърде разсеяна и по-добре да работя сама.