Тя хвана ръцете му.
— Скъпи приятелю, не говорете. Моята женитба ще бъде след три дни. Нека спрем този разговор.
Йона възседна кобилата си и се спусна напред, без да чува Айнър, който подвикна след нея. Тя пришпори коня си до върха на стръмната, виеща се скалиста пътека. Изкачи я и спря, обзета от умора и тъга. С наведена глава остави задъхания кон да следва сам пътя. Изведнъж някой сграбчи юздите и ги издърпа. Йона рязко повдигна глава и видя Магнъс.
— Мислех, че няма да се върнете днес…
Той я изгледа намръщено.
— Виждам това, Аздис Йона!
Магнъс пришпори коня си и я поведе към замъка.
Тя щеше да се противопостави на грубия му тон, но трябваше да се държи здраво, за да не падне. Успя да възвърне самообладанието си и се опита да овладее своя кон.
— Чакайте! Какво правите, Синклер, пуснете юздите на коня ми.
— Не викайте, милейди. Народът очаква бъдещата си господарка.
— Да викам? Не моят, а вашият глас би разцепил и гранит. Какво ви става? — Като използваше и двете си ръце, тя се опита да издърпа поводите от него с всичката си сила, но не успя.
Всички шотландци, покрай които те минаваха, гледаха с изненада своя господар. Очите му блестяха войнствено, лицето му бе желязно, докато водеше прекрасната си избраница със страшна скорост по пътя към замъка. Много от хората бяха принудени да отстъпят, за да се предпазят от облаците прах и камъни, летящи изпод копитата на конете им.
Вместо да я поведе през главния вход към централната сграда, Магнъс мина от задната страна, която гледаше към морето. Пътеката беше тясна и осеяна с камъни и Йона затвори очи от страх, когато конят й пристъпи встрани.
— Света Дево, да не би да възнамерявате да спрем долу в скалите или в морето! — промълви тя.
Когато повече не можеха да продължават, Магнъс спря и слезе от коня си. Той отмести няколко храста и отвори една врата.
— Ако възнамерявате да ме затворите — каза Йона трепереща, но с високо вдигната глава, — аз няма да вляза. Не мога да стоя затворена. По-добре да ме хвърлите в морето.
Смелите й думи смекчиха гнева на Магнъс. Той забеляза ужаса й, въпреки че тя се опитваше да го скрие, и ядът му изчезна.
— Ако ви затворя, милейди, то ще бъде само с мен.
Странно облекчение премина по тялото й, когато усети нежния тон в гласа му. Той прокара ръка през кръста й и я повдигна с рязко движение. Сърцето й затуптя силно. Дланите й едва обхващаха раменете му, не можеше да устои на погледа му.
— Къде сме?
— Това е господарският вход. Аз го използвам рядко.
Йона си помисли, че поне една от жените, които той е имал, е била тук. Изпълни я пареща ревност.
— Много удобен начин да заведете любовницата си в покоите си, милорд. Ако дори един от слуховете за вас е верен, допускам, че портите са добре смазани.
И последните остатъци от раздразнението на Магнъс се разтопиха под силата на нейната стаена страст. Беше странно, но му хареса, че тя се ядоса заради другите жени, които бе имал. Не че това беше нейна работа, помисли той в изблик на мъжка независимост. Повечето мъже от неговия сан имаха едновременно съпруги и любовници. Въпреки че не беше се срещал с Елизабет, откакто пристигнаха викингите, той не би се лишил от удоволствието да сподели леглото си с нея дори и след женитбата. Всъщност единствената причина да остави временно Елизабет беше тази проклета принцеса, която обърка живота му. Ако не беше тя, той можеше да прекара много часове на удоволствие с любовницата си. Чудно ли беше, че сега е толкова възбуден? Никога не беше оставал без жена за толкова дълго време. Йона и хората й носеха само неприятности със себе си.
Магнъс пусна конете и заповяда на Персей да се върне в конюшнята сам. Бе сигурен, че добре обученият жребец ще заведе и кобилата. След това се обърна към вратата.
— Насам.
Тя не помръдна.
— Не обичам тъмнината.
Гласът й беше твърд, но той видя сянката на колебание в очите й. Исландската принцеса имаше своите страхове, но не отстъпваше. Но защо изобщо се страхуваше? Та тя е била любима дъщеря и внучка на владетели, които биха изпълнили всяко нейно желание. Може би мъжът й се е отнасял лошо към нея? Доколкото я познаваше, Магнъс предположи, че тя сама е избрала за кого да се омъжи. Може би е направила лош избор, но все пак беше сигурно, че жена като нея не би позволила на съпруга си да я тормози. Имаше твърде силен характер и Магнъс я харесваше такава. Повечето жени, които познаваше, дори не смееха да го погледнат в очите. Йона не само че смееше, а и очакваше той да се предаде, когато имаха някакъв конфликт.