— Продължавайте! — Разказът на Магнъс я успокояваше. Гласът му я облекчаваше и прогонваше демоните от душата й.
— Някои от старите родове презирали баща ми за това, че бе получил такава значителна част от земята, защото го считали за чужденец. Неприятностите са започнали почти от деня на тяхната сватба.
— Бракът с теб може да бъде лоша сделка, Синклер.
Той усети веселата нотка в гласа й и я притисна, изненадан и доволен от шегата й.
— Може би, но аз не се страхувам. Ако враговете ми ме нападнат, ще ви оставя да ги изпитате на греблата и по този начин ще изтръгна победата за клана ми.
Тя се засмя и докосна нежно ръката му.
— Да, врагът е все още някъде там, навън. Иначе защо ще се появява в кошмарите ми?
Йона усети болката и гнева в гласа му.
— Не можете да забравите смъртта на родителите си.
— Не — рязко каза мъжът.
Тя въздъхна. Искаше да прегърне някогашното момче и да го защити, но желаеше така също да се облегне на мъжа срещу себе си и да попие от силата му. Магнъс чу въздишката й и я прегърна отново.
— Няма от какво да се страхувате, милейди. Заклех се да ви пазя, няма защо да се страхувате от тъмнината.
С тези спокойни думи той облекчи страховете, които живееха от години в нея, и тя се отпусна. Може да е варварин, но не беше Скийн.
Тунелът направи остър завой. Те продължиха, без да проговорят в продължение на минута, и след това Магнъс спря. Натисна с рамо гладката повърхност на част от стената и тя поддаде навътре. Той видя изненадата й от внезапната светлина, която ги обля.
— Това е система от египетски колела — обясни Магнъс. — По модел на древните съоръжения за добиване на вода. Дядо ми беше много изкусен в тези неща и черпеше идеи от древните египтяни. — Той посочи една плоча в стената. — Ако натиснете тук, задвижват се колелата, които, от своя страна, задвижват други, които пък отварят вратата. Нека ви покажа. — Мъжът хвана ръката й и я прокара по гладкия камък, който всъщност представляваше малко колело. Показа й правилното движение няколко пъти. — А сега опитайте сама.
В началото тя не успя. Или натискаше не там, където трябва, или не притискаше камъка навреме. След няколко опита, е търпеливата помощ на Магнъс, Йона най-после успя да задейства механизма сама.
Тя се засмя високо, като че ли бе превзела един малък свят и Магнъс се усмихна заедно с нея.
— Влезте, милейди.
Принцесата пристъпи в просторната стая и се огледа с усмивка. Запалената камина беше толкова голяма, че Магнъс можеше да влезе вътре, без да се навежда.
— О, тази стая е огромна…
Тя застина, погледът й попадна на грамадното легло. Облекчението, което изпита, когато излезе от тъмнината, изчезна. Кръвта й се смрази.
— Вие искате да ме изнасилите — каза Йона.
Девета глава
Какво е животът, какво е наслада без златната Афродита.
Магнъс я гледаше озадачен, онемял. Завладяха го гняв и някакво друго болезнено чувство.
— Исусе всемогъщи, Йона…
— Думите ви няма да прикрият вашите намерения! За мен е ясно какво ще се случи. — Заля я чувство на отвращение и тя беше сигурна, че ще й се пригади, ако той я докосне.
— Мили боже — промълви пак Магнъс.
Тялото й се тресеше по-силно от гласа й. Това караше сърцето му да се къса от жал, макар че беше бесен, че тя можа да си помисли такова нещо. Те бяха сгодени. Изнасилване не можеше да има между сгодени. Той неспокойно размърда рамене, като си спомни многобройните мръсни истории за крещящи, плачещи жени, насилени от съпрузите или годениците си. Магнъс бе съжалявал ухилените разказвачи на тези истории. Само с желаещата жена можеше да се изпита истинското удоволствие. Сега, когато видя страха в очите на Йона, мъжът се почувства… засрамен.
— Аз никога няма да те насиля — каза той.
Тя все още не помръдваше. Лицето й беше бледо като пергамент и изглеждаше, че всеки момент ще се сгърчи.
Магнъс изпитваше странно усещане, сякаш искаше да се притече на помощ, да я вземе в ръце като изгубено дете… Техният брак щеше да бъде само политически съюз, нищо повече. Независимо от това, той изтръпна, когато видя как тя замръзна на място, като че ли очакваше да я набие. Въпреки че ръцете й бяха свити в юмруци и се готвеше да се защитава, само голямата й воля я крепеше на крака. Очите й бяха разширени и пълни с ужас.
— Спри! — извика той и веднага съжали за избухването си.
Тя се отмести назад и очите й примигваха, като че ли не знаеше дали да ги затвори или отвори. Магнъс разбра, че Йона дори не осъзнава как е стиснала ръце и тялото й се тресеше от някакъв вътрешен панически страх.