— Нямам намерение да те насилвам, принцесо — каза нежно той. — Нито сега, нито когато и да било. Щом това е твоето желание, ще изчакаме брака и тогава ще споделяме леглото.
Тази негова отстъпка го изненада не по-малко от нея. Облекчение изчисти лицето й, а той се намръщи. В момента, в който я беше видял с Айнър на кея, беше решил да я има още същия ден. Сега този план беше рухнал. По дяволите! Той тръгна към нея, но тя се дръпна, а устните й се движеха като при молитва.
— Чуваш ли ме? — извика мъжът в отчаянието си.
— И дяволът може да те чуе, Магнъс Синклер. Защо крещиш?
— Аз не крещя — каза той по-тихо. — Какво те кара да мислиш, че ще те изнасиля?
— Това е в стила на шотландците — промълви тя.
Той отново приближи до нея и я притисна до себе си.
— А ние казваме, че викингите постъпват така.
Изпълни го задоволство, когато видя, че тя почервеня от гняв. Предпочиташе това пред нейното бледо и ужасено лице. Би предпочел да го потопи отново в леденото море, отколкото да я вижда скована от страх.
— Викингите не вършат такива неща — тросна се тя. — Те са жестоки само в краен случай.
— О, така ли?
— Престъпниците могат да убиват и изнасилват. Ние всички се бием само когато трябва. Ние не сме престъпници, Магнъс Синклер.
Йона не мислеше за думите си. Тя беше изпълнена с облекчение. Той нямаше да се опита сега да я отведе в леглото си. Нямаше да открие тайната й. Сигурността на нейните хора зависеше от това… Една идея я осени в миг. В деня на сватбата тя щеше да настоява той да я заведе на Айн Хелга. Тогава ще му признае всичко. И може би той щеше да я остави там и тя никога нямаше да види външния свят или Магнъс.
Мъжът улови израза на задоволство и успокоение, който премина през красивото й лице.
— Сега какво се върти във вашия изобретателен мозък, милейди?
— Не искам да говоря за това. Да, и въобще не искам да мисля за него повече. — Тя се огледа наоколо.
— Не харесваш ли стаята ми? — попита Магнъс спокойно, като й заговори неусетно на „ти“. Искаше му се да й хареса, а не само да се съгласи да живее тук по задължение.
Той огледа просторната стая. Тя беше на върха на кулата и гледаше към морето. Една вътрешна каменна стълба водеше към втори етаж. Прозорците пропускаха светлина и осигуряваха изглед към морето и единствения път, водещ до вратите на замъка. Той видя Йона да гледа към прозорците и се усмихна.
— Харесваш ли нашите стъклени прозорци, милейди?
— Виждала съм такива в Египет.
— Ти си пътувала много, принцесо.
Тя се усмихна срамежливо.
— Това беше по желание на моя дядо и родителите ми. Като дъщеря на владетели аз трябваше да съм подготвена да поема властта. Така научих различните езици на нашите търговски градове и разбрах езика на търговията — основния поминък на моя народ. Откакто реших да напусна, едно събрание от мъдри мъже и жени управлява Исландия. Но ако има опасност, аз ще изпълня дълга си на водач.
Магнъс беше очарован от тези думи. Той познаваше малко жени, които можеха да се похвалят с такава власт, и никоя, която да говори така естествено за нея. Йона бе повече от интересна жена. Тя имаше невероятна сила, въплътена в чудесно тяло. Той я желаеше.
Йона долови неговия поглед и потрепери от огъня в очите му.
— Ти ми говореше за стъклените завеси — каза тя, като усещаше, че лицето й гори.
— В Британия един алхимик, приятел на нашия род, правеше опити с мъниста. Мислеше, че ще открие злато. Вместо това откри, че огънят разтопява мънистата и тогава, поставени на прозорците, те пропускаха светлина. Аз ги използвах за доста отвори. Когато замъкът се укрепи добре, ще поставя и в другите стаи.
— Чудесна е светлината с тези стъклени завеси.
— Да, милейди, вярно е. И не са нужни факли. Огънят е достатъчен.
Тя погледна към малкия огън в огромната камина и се усмихна.
— Не мисля, че ще ми стане много топло в тази стая.
— Студено ли ти е? — попита Магнъс със съжаление. Той рядко чувстваше студ и предпочиташе стаята си хладна, освен когато се къпеше. Отправи се към огнището, за да сложи дърва.
Йона го последва бързо и постави ръка на рамото му.
— Не слагай повече. Чувствам се добре в дрехите си. Не искам повече топлина.
— Ще бъде по-топло, когато дойдеш да спиш тук — засмя се Магнъс. Хареса му, че тя се изчерви като момиче. Той докосна бузата й. — Ти се засрами! Твоят съпруг как се е справял с теб?
— Съпруг? — повтори Йона глухо. Магнъс мислеше, че тя е била омъжена. Господи, в каква мрежа от лъжи беше оплетена. Не, тя не можеше да го лъже за това. — Никой не ме е учил да не се срамувам. И не съм имала съпруг.