— Колко си нахален, Магнъс Синклер — каза тя весело.
— Да — усмихна се той, — такъв съм.
Нейното държане изведнъж се промени и тя пое дълбоко дъх.
— Аз все още искам да отида на Айн Хелга.
— Знам.
Тя започна да отстъпва към вратата.
— Време е да вървя. Марта и Спес ще се безпокоят.
— Но ти си при бъдещия си съпруг. Никой няма да помисли нищо лошо. Разкажи ми за Айнър.
— Айнър? — Изненадана от внезапния му въпрос, тя тръгна към него, но свърна до камината. — Торхолсъм са стара и уважавана фамилия. Айнър беше синът, който избра морето. Той е един от най-добрите воини на Исландия и сред първите търговци. Родителите ми го обичаха като син и го отгледаха като исландски престолонаследник… Той имаше кръвта и правата да стане крал, ако пожелаеше. Но Айнър като мен е щастлив, че управлява този форум от администратори.
— Той ти е много близък, нали?
— О, да. Той ми е като по-голям брат. Научи ме да стрелям, да боравя с лъка и меча. И винаги се грижи за мен.
— Разбирам. — Като че ли горяща факла заседна на гърлото му и Магнъс пое трудно въздух. Тя не е обичала капитана на викингите като мъж. — Ще му дам разрешение да вземе кораба и да отплава с хората си, след като се оженим.
— Наистина ли?
— Давам дума!
— Магнъс! — Без да мисли, тя се затича, прегърна го, като се опитваше да обхване огромната му гръд. Не успя и се притисна в него. — Благодаря ти. Няма да съжаляваш за това.
— И аз се надявам — каза сухо Магнъс, а сърцето му биеше до пръсване. Тя не беше си позволявала такова нещо преди. Той не знаеше защо това имаше такова значение за него. Но тази първа нейна ласка компенсира всичките им спречквания през последните седмици.
Ръцете му леко я обгърнаха и той наведе глава към косите й.
— След три дни ще бъдем женени. — Мъжът изрече това, за да я насърчи, но беше разочарован, когато тялото й се стегна и Йона извърна лицето си.
— Да — каза тя. Опита се да се отдръпне, но той не я пускаше. — И тогава моите хора ще отплават, а ние ще отидем на Айн Хелга.
— Толкова си потайна, годенице моя. Не трябва ли да знам какво се крие в сърцето ти?
— Ти ще разбереш всичко на Айн Хелга. — Йона отново се отдръпна и той я пусна да си отиде. Тя прекоси стаята, отвори тежката врата и излезе.
— Всичко ще узная за теб, принцесо моя — промълви той.
Когато чу вратата отново да се отваря, Магнъс се обърна нетърпеливо. Но не беше жена, а мъж.
— О, ти ли си?
Кормак се усмихна.
— Само твоят чичо. Да не би да очакваше Елизабет?
Магнъс поклати глава.
— Не й подхожда вече да идва тук. Моята годеница току-що си тръгна. — Чичо му се намръщи и той веднага се разсмя. — Тя не е вещица, нашите хора ще ти разкажат хубави неща за нейната доброта.
Кормак вдигна рамене.
— Така да е. Всъщност тя е доста красива въпреки белега.
— Когато се оженим, ще я помоля да не покрива лицето си. Смятам белега за много интересен.
— Щях да бъда по-щастлив, ако твоят съюз беше с някоя друга, не с викинг. Не мога да се освободя от предчувствията си. Страхувам се от това, племеннико.
Магнъс потупа чичо си по гърба.
— Ти винаги се притесняваш прекалено много.
— Да — усмихна се Кормак, — много години живеем на тази земя.
— Разбирам страховете ти, но никой няма да ни изиграе, за да вземе земята ни. Нито престъпник… нито викинг. Това е моята клетва.
— Ти още мислиш за родителите си и искаш отмъщение. Аз също изживях болката от тяхната загуба. Но ти казвам, време е да оставиш отмъщението назад — за доброто на клана. Има много да се направи за неговата защита.
— Аз не се отказвам от задълженията си, чичо, но няма да спра да търся убийците на майка си и баща си. Това е моята свещена клетва.
Йона се разхождаше от външната страна на двора, впечатлена, както винаги, от трудолюбивите шотландци, които трупаха стоките си прецизно, като че ли всеки ден беше последен. Тя идваше да ги гледа и беше променила мнението си, че само викингите знаят да работят добре.
— Вие щяхте да бъдете добра търговка, милейди. Иначе откъде този интерес?
Йона се обърна при тези думи. Елизабет стоеше пред нея, облечена красиво, както винаги. Устните й бяха извити в лека усмивка, но тя забеляза презрителния блясък в очите й.
— Пристигнах с баща си за вашата сватба. Поздравявам ви, милейди, въпреки че се опасявам, че похотливият Синклер няма да ви се хареса на вашата възраст. — Елизабет се усмихна, когато Йона се скова. — И бих казала, че добре правите, като покривате лицето си с воал. Шотландците мразят белезите. Те понякога ги свързват с вещиците. Но едва ли мислят за вас така. — Елизабет се поклони. — Ако ме извините, ще отида в стаята си и ще си почина преди вечеря.