— Знам ги тия викинги — каза Джорди, — всичките ги знам, въпреки че те не са ме виждали.
— Ти говореше за принцесата. Какво има?
— Да, говорех и ще ти кажа това, Синклер. Там са онези, които искат да я убият. Нейната смърт не означава нищо за мен, но от малко хора съм побеждаван и не искам да видя гърба й промушен.
Магнъс скочи от коня. Айнър го последва.
— Кои?
Джорди поклати глава.
— Ако знаех, сам щях да ги убия. — Той посочи следите от краката им. — Докато се криех, чух само думите. Невинаги познавам лицата и гласовете. Но се кълна, че я грози опасност. И теб също, Синклер.
— Къде чу това? Кога? — нетърпеливо извика Айнър, обзет от гняв.
— В гората, в една тъмна нощ. Спях под едно дърво. Събудих се от разговора им и не схванах всичко. Те се изпариха, преди да ги видя. Но видях принцесата и нейния вълк. И сега ще ги видя. — Думите му почти заглъхнаха, когато той изчезна зад клоните.
— Да го последвам ли?
Магнъс поклати глава. Скочи на Персей и го пришпори.
— Не, ние ще я намерим. Веднага.
Йона слезе и се приближи до хралупата, покрита с храсти. Ръмженето на Тор стана по-силно и страшно. Тя се опита да накара звяра да млъкне. Щеше да изплаши глигана, преди да се приготви да стреля. Изведнъж вълкът се изви, хвърли се към нея и я бутна на земята. Нейният вик заглуши свистенето на една прелетяла стрела, която се заби в дървото. Изненадана, тя лежеше и се опитваше да диша спокойно. Тор се обърна и загледа отново към хралупата с оголени зъби, като ръмжеше страшно.
Разгневена от това, че някой неопитен ловец замалко щеше да я улучи, понечи да се изправи. Гласът на Магнъс я спря.
— Стой, където си, Йона! — заповяда той. — Не мърдай, Тор.
— Магнъс! — Йона беше учудена от това, което ставаше. Когато видя стрелата, забита на дървото до главата й, потрепери. Изстрелът беше прекалено близо, за да е случаен.
Магнъс и Айнър разтвориха клоните с извадени мечове, но не откриха никого. Магнъс се върна при нея и я вдигна.
— Не искам да си помислиш, че Тор ме е нападнал — каза тя, като държеше ръцете му. — И не трябва да го наказваш.
— Айнър и аз видяхме стрелата. Бяхме закъснели.
Той я прегърна силно и я целуна по бузата.
— Твоят вълк ще яде от моята чиния, ако иска!
Въпреки че говореше така, Магнъс едва успяваше да овладее вълнението си. Някой се беше опитал да убие годеницата му на Синклерова земя. Той трябваше да открие престъпниците и да ги обеси. Никога досега не беше изпитвал такъв страх за някого.
Йона се изненада, когато Магнъс я сложи на коня си и се качи зад нея.
— Как ще ловуваме така?
— Свършихме за днес. Айнър, кажи на Глен и Кенет за това.
— Добре.
Тя погледна към капитана си и се сепна от неговата ярост.
— Нищо не се е случило. Тор ме спаси — опита се да успокои мъжете Йона.
— Видяхме — каза Магнъс и пое към хълма, като остави Айнър да прибере коня й.
Той правеше опити да заговори, но думите не можеха да преминат през свитото му гърло. Усещаше вътрешностите си като нарязани на парчета от кинжал. Кървава мъст го изпълваше. Искаше веднага да убие този, който беше посегнал на живота й. Под бушуващия му гняв се криеше непознат страх, някаква болка от това, че не би преживял загубата й. Притисна я нежно и силно и се наведе над нея, за да я пази от вятъра.
— Магнъс!
— Аз ще се грижа за теб! — закле се той.
Десета глава
Донеси вода, донеси и вино, момче! Донеси ми венци от цветя!
Да, донеси ги, за да увенчая една любов.
В дните преди сватбата дворецът и околностите му се изпълниха с хора. Навсякъде изникнаха кожени палатки и бяха опнати тъкани платнища, повечето боядисани в пъстрите цветове на шотландските семейни носии. Червено, синьо, зелено, жълто, черно и бяло се преплитаха в чудесните вълнено ленени платна, изработени в северните райони на страната. Скоро всяко хълмче и всяка морава се покриха така, че не остана място да се изведат на паша козите и овцете.
Някои от слугите мърмореха заради допълнителната работа, но повечето се радваха на празничната атмосфера. Въпреки извънредния труд, щеше да има големи празненства и изобилие от храна. И всички щяха да имат възможността да я опитат. Такъв беше обичаят на родовете. Селянинът можеше да се гощава редом с принца.
Освен това щеше да има и печалба. Много пресметливи шотландци искаха наем за ползването на палатките, одеялата, кожените изделия и ловджийските пособия. Дни наред ковачите изработваха остриета за копия и лъкове, които щяха да продават за игрите. Навсякъде мъже и юноши дялкаха стрели, дръжки за брадви и копия. Разменната търговия и продажбите бяха в разгара си.