Магнъс се усмихна иронично:
— Не ги оставяй да ни победят с лекота. Невястата ми няма нужда от още един повод да се възгордее.
— Добре. Състезанието ще бъде оспорвано. — Кенет умислено потърка брадичката си. — Една проверка на уменията за стрелба с лък би ни донесла значителна победа, тъй като хората ни боравят добре с това оръжие.
Магнъс изтръпна от тона на брат си.
— Достигали ли са до теб някакви слухове за лоши чувства към викингите?
Кенет поклати глава отрицателно.
— Но аз имам усещането, че и шотландците, и викингите не са чак толкова доброжелателни едни към други. И да ме убиеш, не мога да разбера причината за това.
— Може да се доверим на викинга Айнър, така твърди Йона. Сподели опасенията си с него.
Кенет кимна и отново се усмихна.
— Тази сватба е голямо събитие. Май цяла Шотландия се стича, за да я види.
— Дори и роднините на младоженката от остров Йона ли?
— Не. Никой от рода Скийн не е поканен. Такова беше изричното желание на принцесата.
— Това няма да се понрави на краля — намръщи се Магнъс.
— Малкълм те смята за своя най-верен и най-силен съюзник сред вождовете в цяла Шотландия. Няма да има нищо против, че не сме поканили нито един Скийн.
Кенет се надяваше това да се окаже вярно. Нямаше никакво желание да приеме членовете на семейство Скийн в земите на Синклер, щом принцесата изпитваше ужас от това.
Сякаш прочел мислите на брат си, Магнъс кимна с глава.
— Всичко ще бъде наред — обеща той и излезе от залата. Трябваше да се облече.
Докато младоженците се приготвяха в стаите си, слугите довършваха приготовленията в двора на замъка. Те направиха подиум от одялани дървени трупи. Той щеше да послужи за олтар, достатъчно голям да побере десетина души. На него младоженците щяха да си дадат обет за вярност, след което щеше да се отслужи литургия. Местоположението му трябваше да позволи на всички да видят церемонията, макар че малцина ще можеха да я чуят.
Магнъс бе наредил да се поставят съдове с жарава в кръг около олтара, за да бъде сигурен, че невястата му няма да зъзне от студ. Топлината от тях щеше да стигне до хората около подиума и до онези от първата редица отдолу. Но в двора на замъка бяха поставени още такива печки, за да се топлят присъстващите.
Работата беше започнала доста преди зазоряване, тъй като сватбата щеше да се състои три часа след изгрев. Призори замъкът кипеше от трескави приготовления. Току преди началото на церемонията чевръсти прислужници тичаха напред-назад и в целия двор цареше оживление. Водният часовник отброяваше капка по капка изминалите минути, докато най-накрая настъпи определеният начален час. Стеклите се гости заеха местата си в двора на замъка. Те постепенно се умълчаха, когато абатът и придружаващите го лица изкачиха стъпалата към олтара, следвани от Магнъс, крал Малкълм и Кенет. Всички глави се обърнаха към склона, водещ към главните порти.
Минута по-късно Йона се появи на вратата, следвана от Айнър и Глен. Магнъс затаи дъх, запленен от красотата й. Тя грееше по-силно от луната — и нямаше воал на лицето си. Сърцето му се сви. Знаеше какви усилия й костваше да открие лицето си, но тя го бе направила по негова молба.
Докато Йона пресичаше вътрешния двор към главните порти, Магнъс осъзна, че бъдещата му жена бе най-великолепното създание на земята, а може би и на небето. Косата й — сияен копринен ореол — се стелеше почти до нозете й, покрита само от един фееричен воал в същия бяло златист цвят. Нейната лазурносиня копринена рокля падаше свободно по тялото й на малки плисенца, обшити със сребристи и златисти нишки. Подплатата беше смесица от кремаво и сиво и се показваше на врата и китките на ръцете й. Натруфеният й корсет бе в убити сребристи и златисти тонове, на шестоъгълни шарки. Подобаващо на общественото й положение, диадемата на главата й бе изработена от ковано злато, украсено със сапфири и диаманти.
Сякаш Йона бе още една луна на небето — сияеща по-прекрасно от всички други луни в небесната твърд. Магнъс разтърси глава, за да се съвземе, но нямаше сили да откъсне погледа си от нея. Коланът й, изтъкан от златисти и сребристи нишки, бе увит веднъж около кръста й, а краищата му стигаха до бедрата й. Те се мятаха напред-назад по тялото й, сякаш му махаха и го гъделичкаха. Тя явно не подозираше изключителната си красота. Иначе не би изглеждала толкова уязвима, толкова непорочна. Когато от гърдите на Кенет се изтръгна въздишка, ръцете на Магнъс се свиха в юмруци. По дяволите! Беше готов да удари собствения си брат, задето се бе възхитил от красотата й. Приличаше на богиня, на викингска богиня, дошла да направи опит да го прелъсти… и той приемаше на драго сърце предизвикателството й. Нещо повече — копнееше да му откликне.