— Тя е прекрасна, Магнъс — прошепна му Кенет.
— Но тя показва лицето си пред всичките гости — намръщено изрече абатът.
Магнъс се обърна и изгледа строго главния свещеник, който бързо сведе очи към подвързания с кожа пергамент в ръцете му.
— Не би трябвало да се отвращавате от красотата, абате — каза Магнъс, а в мекия му глас се долавяше неоспоримо предупреждение. — Църквата не учи ли, че красотата и добротата вървят ръка за ръка?
— Така е — отвърна абатът, без да го погледне в очите. Докато булката си проправяше път през навалицата, те не размениха повече думи. Не една ръка се протегна към нея. Магнъс видя, че тя непрекъснато се спираше и при шотландци, и при викинги и им казваше нещо, стискайки ръцете както на селяните, така и на господарите.
Щом се доближи до по-свободното място пред олтара, Йона погледна бъдещия си съпруг. В очите й Магнъс долови лека усмивка и спокоен блясък. Ако по-рано не бе видял осезаемото й притеснение, можеше едва ли не да си помисли, че тя изглежда като щастлива булка.
Той слезе по грубо изсечените стъпала, преди Йона да се заизкачва по тях. С лекота я взе на ръце, обръщайки гръб на изненаданите Айнър и Глен, които по закон и обичай трябваше да му предадат принцесата, и сам я понесе нагоре. Макар да чу възклицанията, приглушените викове на одобрение и ропота, той не им обърна никакво внимание. Когато изкачи стъпалата, Магнъс се извърна с лице към събралото се множество от хора и се усмихна, без да пуска Йона от прегръдките си. Тълпата го приветства гръмко.
— Магнъс Синклер — прошепна тя, — обърни се с лице към олтара. Иначе може да обидиш абата и свещениците. Както и кралските наблюдатели. — Йона погледна към ъгъла на трибуната, където крал Малкълм се бе изтегнал в един почетен трон.
Магнъс я остави пред стария Терил и каза:
— Малкълм ще одобри това.
Двамата се поклониха на монарха, който, от своя страна, кимна с глава и се усмихна. Но Йона остана с убеждението, че Магнъс хич не го беше еня дали е спечелил благоволението на краля или не.
Тя погледна отец Терил отново, но тогава абатът се изкашля и занарежда безконечни молитви, а монасите, наредени като ветрило зад него, пригласяха на хвалебствените му заклинания на латински език.
Трябваше да е свикнала с този безкраен ритуал. Духовниците от нейната страна също имаха слабост към дългите, разтеглени обреди, но в Исландия те изглеждаха малко по-дружелюбно. От устата на абата всичко звучеше по-мрачно и някак заплашително.
Тя се бореше с напрежението в коленете си и непрекъснато се разсейваше. Вниманието й се отвличаше ту от краля, ту от нейните викинги, но най-вече от Магнъс. Дълбоко в душата й се таеше фаталистичната убеденост, че всяка изречена дума я приближава все повече и повече към гибелта й. Какво щеше да направи Магнъс? Като законен съпруг той имаше неограничена власт над нея, но все пак, необяснимо защо, тя не се боеше от наказанието му. Страхуваше се от неговото презрение.
Най-накрая той взе ръката й, при което и двамата се обърнаха към отец Монтейд и отец Терил. Йона слушаше внимателно клетвените думи и пребледня леко само докато повтаряше обета за подчинение на мъжа. Тогава Магнъс я стисна за ръката и тя го погледна в очите. Най-нахално й се хилеше. Тя смотолеви последните думи.
После започна литургията. Някъде към средата й на Йона й се зави свят. Явно абатът бе категорично решен да удължи и бездруго дългия ритуал. Зачуди се дали през роклята се виждаше, че коленете й треперят.
Най-после всичко свърши. Тя вдигна поглед към съпруга си и мигновено прочете намеренията му в бляскавите му очи.
— Не пред всички тези хора — започна тя, но Магнъс я грабна в обятията си и я целуна. Йона възнегодува, но страстта, която той винаги разпалваше у нея, запулсира в тялото й и я накара да забрави всичко. Дори не можа да чуе одобрителните викове на шотландците и по-малобройните възгласи на викингите. Глух и сляп за всичко около него, Магнъс сякаш искаше да я погълне цялата. Най-накрая вдигна глава от нея.
— Сега си моя господарка.
— А ти си моят господар — язвително отговори тя. Преди да успее да й отвърне, Йона се измъкна от прегръдките му. Обърна се към струпалите се гости и вдигна ръце.
Абатът ахна от изумление:
— Нямате право да държите реч тук, милейди. Това е привилегия на съпруга ви.
За миг тя се поколеба, но после зашари с поглед из тълпата и заговори ясно и отчетливо:
— Аз съм принцеса Аздис Йона от Исландия, лейди Аздис Йона Синклер, слуга на народа си — както на викингите, така и на шотландците — и съпруга на най-могъщия вожд в тези земи. — С поклон тя прие поздравленията на подчинените си.