Тъй като сватбата бе започнала призори, игрите щяха да продължат до пладне, когато щеше да се сложи началото на пиршествата. В разгара на деня тя и Магнъс щяха да отплават за Айн Хелга. Много скоро, наистина много скоро.
Магнъс се начумери, раздразнен от явното й невнимание. Ръката й лежеше върху неговата и той я изви, за да улови пръстите й, придърпвайки я по-близо до себе си. Допирът с нея му доставяше удоволствие. Желанието й да му се противопоставя с тялото и душата си продължаваше да възбужда апетита му. Беше твърдо решен да го задоволи. Възнамеряваше да разгадае всичките й тайни и по-специално защо често витаеше в друг свят, когато бяха заедно. Трудно можеше да преглътне мисълта, че тя мечтае за друг мъж.
— Хайде — подкани я по-остро, отколкото бе възнамерявал. — Време е да те представя на знатните семейства. После ще открием игрите. — Той желаеше да се придържа плътно до предначертания план за деня. Така двамата е Йона щяха да успеят да стигнат Айнхалоу същия ден, а не на другата сутрин. Според капитана на кораба следобедните течения и ветрове бяха благоприятни.
— Ти ще участваш ли в тях? — попита тя.
— Не, Йона. Нито пък ти.
— Не съм казала, че искам — разпалено отвърна тя.
Той се засмя.
— Щях да осуетя всеки твой опит, принцесо моя. Много от съперниците днес ще бъдат кръвожадни и ще се бият до смърт.
— Ще им позволиш ли?
— Не, малка моя, няма да им разреша. Няма да е подходящо за сватбения ни ден. — Той спря, повдигна брадичката й с пръст и бързо я целуна по устните.
— Наистина — добави тя дрезгаво, а сърцето й подскочи от милувката му. С мъка откъсна очи от него и забеляза, че някакъв мъж се приближава към тях. — Чичо ти идва към нас. — Тя понечи да се отдалечи, но той я сграбчи за ръката.
Двамата с Кормак се поздравиха радушно, след което Магнъс се извърна към Йона:
— Вече познаваш чичо ми, скъпа. Надявам се също така да знаеш, че той е най-важният член от нашето семейство. Той ни представя не само в двора на Малкълм, но и в другите дворци. Освен това ни помогна много в Британия и Нормандия. — Обвивайки с ръка кръста на Йона, той се обърна към Кормак: — Сега тя е лейди Синклер, моята съпруга.
Кормак й се поклони учтиво.
— Съжалявам, че заради принудителните ми отсъствия не успяхме да се опознаем както подобава, лейди Синклер. — После се усмихна. — Възнамерявам да променя това.
Тя се засмя в отговор, макар да се чувстваше неловко. Последният й разговор с Кормак беше свързан с предотвратяването на днешната женитба.
— Моля, наричайте ме Йона. Семейството ни не държи на формалностите.
— Добре. А вие ми викайте Кормак. Имате много благозвучно име, милейди. — Той я измери с поглед и заклати глава. — И блестите като луната.
Магнъс забеляза, че жена му се изчерви и сякаш буца заседна в гърлото му. Той, а не другите мъже, трябваше да прави комплименти на съпругата си.
— Благодаря ви. — Йона отново се усмихна на чичото на Магнъс. Напомняше й за ухажорите й в Генуа и Флоренция.
Галантността му бе неделима част от него. Не беше див шотландец.
— Или го наричайте „чичо“ — обади се Кенет, който се приближаваше зад тях. — Дойдох да целуна булката.
— Побързай — отсече Магнъс. — Трябва да обявим началото на игрите.
Кенет се засмя с глас, щом Кормак се ухили. Йона го погледна озадачено. С какво беше ядосала съпруга си? Бе приела целувка по бузата от Кенет, а после и от Кормак. Тя тъкмо понечи да си отвори устата, за да продължи разговора си с двамата мъже, когато Магнъс я дръпна, вдигна я на ръце и закрачи към замъка. Вбесена и смутена от грубостта му, тя го смъмри:
— Нямаш право да се държиш така с мен, Синклер. Не виждаш ли, че привличаме любопитни погледи?
— Защо да не ни зяпат? Ти си красива булка. — Пое си дълбоко въздух. — И аз те харесвам с вдигнат воал.
Поразена от думите му, тя промълви:
— Може би е редно да вървя.
— Не. — Беше му дошло до гуша от всички мъже, които не криеха влюбените си погледи към нея. Полудели ли бяха? Трябваше да разбие нечия глава, за да ги накара да проумеят как е редно да се отнасят към лейди Синклер.
В този момент Йона се зарадва, че той я носеше. Коленете й бяха омекнали. Наистина ли й каза, че е красива? Нима белегът не беше от значение за него?
— За какво си мислиш, мила? — нежно попита мъжът.
— Белегът ми не отврати нито теб, нито народа ти — промълви тя.
— Защо се изненадваш? Не знаеше ли, че си много красива?
Изведнъж принцесата свенливо сведе очи.
— Благодаря ти за милите думи, съпруже. Не очаквах от теб.
Магнъс се намръщи.
— Това трябва да те радва. Май ще поръчам на ковача да ти изработи едно медно огледало.