— Да, но ти несъмнено не… Искам да кажа, че можеш да анулираш брака ни. Споделих с теб мъката си, Синклер, и… — Зави й се свят. Замая се. Боеше се, че ще изпадне в несвяст за пръв път в живота си.
Магнъс се засмя.
— А сега по закон можеш да ме наричаш Магнъс, както аз мога да ти викам Йона.
— Но… ти отдавна се обръщаш към мен с това име.
Той се усмихна и я придърпа към себе си.
— Така е. — Когато се наведе дотолкоз, че устните им почти се долепиха, Магнъс усети как тя потрепери. — Можеш да ме целунеш. Благоприличието позволява една жена да целуне съпруга си.
Дори когато устните им се докоснаха, тя се обади:
— Магнъс, опасявам се, че не си ме слушал. Казах ти, че аз съм омър…
Той страстно впи устни в нейните и продължително я целуна, обзет от лудо желание. Дишайки учестено, Магнъс леко повдигна главата си. Едва когато сърцето му се поуспокои, той проговори:
— Никога не казвай това за себе си, лейди Синклер. Това би ядосало съпруга ти много.
Смаяна, Йона успя само да види как устните му се доближават отново до нейните. Коленете й омекнаха, а тялото й се топеше.
— Можеш… да… ме… наричаш… Йона. — Тя въздъхна и притваряйки очи, се отпусна в обятията му. Нямаше сили да спори още. Самото признание я бе изтощило. Трябваше да се довери на Господ, че всичко ще бъде наред. Може би беше глупаво от нейна страна, че повярва на думите му, но копнееше да е така, сега и завинаги, докато той не й докажеше, че е сгрешила, хвърляйки я в морето от стръмните скали на Айн Хелга.
Магнъс се втренчи в нея за миг, възхитен от прекрасното й лице, чиято кожа беше по-нежна от коприна. После се поддаде на желанието си да целуне примамливия белег, който се виеше в лявата страна. Допирайки устни до него, цялото му същество се разтърси от плам и необуздана страст. Жадно захапа мястото около белега, дишайки учестено, сякаш току-що бе изкачил тичешком някоя стръмна скала. Тя се опита да се дръпне назад, но той я стисна още по-здраво, притискайки я плътно до себе си.
— Не, скъпа.
— Белегът… — прошепна тя.
— Той те прави още по-красива — успокои я Магнъс.
Силно озадачена от действията си, Йона опита да се съвземе. Имаше странното усещане, че душата й отлита, краката й сякаш се отделиха от пода и тя се понесе нанякъде.
— Магнъс…
— Йона — гальовно произнесе той.
Долови страстта, разпалена у нея, и усети нейното колебание. Независимо от това, тя беше обаятелна, едва сега Магнъс разбра как Цирцея е успяла да омагьоса Одисей и хората му. Йона нямаше нужда от билета, за да го омае. Беше се оженил за чародейка, макар че тя не подозираше за силното си въздействие.
Той впи поглед в нея. Изгаряше от желание да я обсипе с целувки. Харесваше сочните й устни и начина, по който те се извиваха в краищата си, образувайки очарователни трапчинки.
— Йона — повтори Магнъс името й.
Тя бавно отвори очи, а той бързо впи устни в нейните. После я целуна по бузата и започна страстно да я милва по гърба.
— Това… това ми доставя удоволствие — прошепна Йона, заеквайки. — Макар да нямам никакъв опит в тези неща.
— Скоро ще имаш — обеща мъжът й, запленен от нейната невинност. Радваше се, че никой не беше докосвал жена му интимно и любящо. Той ще бъде първият и тя ще забрави за злините, сторени от вуйчо й. След като убие Скийн и го нареже на парчета, той ще хвърли тялото му на вълците…
Сърцето му едва не се пръсна от гордост заради жената, с която щеше да споделя леглото си в следващите години. Обезчестена от един мерзавец, тя беше предпочела да запази мъчителната тайна в душата си, за да не рискува живота на своя народ и семейството си, въвличайки ги във война. Беше истинска принцеса. Докато му разказваше тази случка, тя нито захленчи, нито се оплака, а просто описа накратко подлото деяние на вуйчо си.
Едва когато Йона се изви, за да се отскубне от прегръдката му, той осъзна, че бе я стиснал здраво в ръцете си. Пусна я и тя отстъпи назад.
— Какво има?
— Нали свършихме? — Младата жена направи опит да се усмихне. — Или не е така?
Магнъс я зяпна е недоумение, но бързо схвана положението и се усмихна. Беше помислила, че я целува за лека нощ. И съдейки по изражението й, тя не знаеше дали да се радва, или да съжалява. Без съмнение Йона се страхуваше да му се отдаде.
— Но, милейди, ние едва започнахме. Надявам се, че си от — починала добре през изминалите няколко дни. — Със задоволство отбеляза, че тя се изчерви. Тази принцеса изобщо не кокетничеше. Явно знаеше за какво говори той, макар да не бе вкусвала от истинското удоволствие на любовта между мъжа и жената.