Магнъс се наведе и я взе в обятията си. Усети, че тя потрепери.
— Не се бой, Йона. Ще ти бъде хубаво, няма да ти причиня болка.
— Как можеш да говориш така? Спомням си болката, беше страшно силна. — Несъзнателно тя бе проговорила на исландски. Усмивката на Магнъс й подсказа, че е разбрал. — Започваш да разбираш нашата викингска реч.
— Така е. Редно е един мъж да разбира езика на съпругата си. — Нямаше нужда да й казва, че бе настоял Айнър и Глен да го научат на някои думи, защото доста се дразнеше от факта, че образованата му жена владееше галски отлично, докато той едва успяваше да измънка нещо на исландски.
— В такъв случай ще ти повторя, че болката ми е добре позната — продължи тя на галски.
Магнъс отново се ядоса. Реши да претърси всяко кътче на остров Йона, но да намери Скийн. За момент спря в опита си да сдържи гнева си, след което я понесе към леглото.
— Ще бъдеш доволна.
— Но аз не мога да те даря с наследник.
— Кенет е моят наследник.
Той я положи на леглото и легна до нея. Най-накрая беше успял и това го развълнува. Щяха да изживеят заедно една страстна нощ.
— Трябва да помислиш за рода — сериозно каза тя, като се обърна към него, забравила за миг къде се намират.
— Помислих и за клана. Затова се ожених за теб. — Нямаше намерение да прозвучи така, но усети, че тя се засегна. Въздъхна и направи нещо необичайно за него — даде й обяснение: — Бих се оженил за принцесата на Исландия дори и да не можех да се прежаля да легна с теб, Йона. Но чуй ме, жено. Искам да се любим, а това няма нищо общо с твоя викингски род. Иска ми се и ти да го желаеш. — Смаяното й изражение го разсмя. — Май открих как да те накарам да млъкнеш. Трябва само да ти кажа, че те намирам за доста привлекателна жена и ти ще онемееш. Това е едно изключително важно откритие и смятам, че ще ми свърши добра работа през следващите години. — Магнъс посегна да свали булото, придържащо косата й. Златисторусият водопад се разпиля на възглавницата. Докато тя лежеше неподвижно, хипнотизирана от погледа му, той свали богато украсената й нощница.
— Май трябва да седнеш, за да съблека и ризата ти.
Изглежда, едва тогава тя осъзна, че лежеше в леглото му, в прегръдките му, докато той я събличаше, и се отдръпна назад. Но той я сграбчи през кръста и я повдигна към себе си, докато лицата им почти се допряха.
— Как ти се струва леглото, Йона? — попита Магнъс на лош исландски.
— Мисля, че е удобно за спане. — Смехът му я разсмя, но това не й помогна да успокои нервното биене на сърцето си. Трябваше, според предсказанието, да разбере своята участ на Айн Хелга. Може би Магнъс бе нейната съдба…
— Да, удобно е за спане — съгласи се той. — Но по-късно. — Нямаше да я остави да заспи, преди да се любят.
Отново я целуна по устата и за негова радост, тя не се дръпна. Ръцете й дори обгърнаха раменете му, макар и боязливо. Обсипа я с дълги и страстни целувки, без да потиска вътрешния си плам. Вдигна глава и видя, че тя диша учестено, притворила очи.
С рязко движение Магнъс свали копринената й риза, при което тя остана гола. После захвърли собствените си дрехи така, сякаш бяха парцали. Целувайки я пламенно, той не можа да се сдържи и помилва млечнобялата й кожа, изгарян от силно желание.
Една особено интимна милувка накара Йона да се дръпне, при което той доволно се засмя.
— Всичко е наред — успокои я Магнъс. Но долови уплахата й в последвалата усмивка. Отново я обсипа с целувки, влагайки цялата си страст и търсейки взаимност. Намери устата й и тя с охота разтвори устните си. Това го разпали още повече.
Йона се дръпна назад.
— Винаги ли е така, Магнъс?
— Не! — Никога не беше се чувствал така.
Объркана от бурната му реакция, Йона погледна недоумяващо. Възможно най-нежно той я придърпа към себе си, разкъсван от силни чувства.
— Повечето хора никога не са изживявали това тъй добре пазено тайнство, което двамата опознаваме в момента, Йона.
— О-о!
Ръцете и устата му бяха достатъчно красноречиви. Тя не успя да сподави изтръгналия се от гърдите й стон. Тогава чувствата й надделяха над разума и тя се замята и заобръща като перце в бурно море.
Докато я целуваше, той обсипваше тялото й с ласки, издаващи сластолюбивите му помисли. Усещаше как Йона тръпне под него. Тя излъчваше топлина, от която горещата му кръв закипя неудържимо. С огромно удоволствие си помисли, че съпругата му щеше да вкуси от страстта, която го изгаряше и него. Също така се изненада, че тя предизвикваше тъй силен изблик на чувства у него. Сърцето му заби лудо, когато усети, че Йона го целува все по-пламенно. Невинността й не й позволяваше да разбере колко близо го бе тласнала до мига на върховно блаженство и с викингския си инат беше разменила ролите им, довеждайки го до екстаз, вместо да го остави да задоволи първо нея.