За миг той отдели устните си от Йона.
— Ще ти доставя удоволствие — отново й обеща той, след което устните му се плъзнаха по брадичката и шията й и продължиха надолу.
— Магнъс? Това благоприлично ли е? — тихо попита тя.
— Напълно, принцесо моя — дрезгаво отговори той. После обсипа с целувки корема й, който се сви от обзелата я възбуда. Беше обмислил предварително как да я люби, но добрите му намерения бавно да разпали страстта й скоро рухнаха. Желаеше я безумно и трябваше да потиска нагона си, така както никога досега. Върна се обратно към нейните прекрасни обли гърди. Дишайки неравномерно, Магнъс се спря, вдигна глава към нея и се взря в очите й. От тях се излъчваше такава съблазън, каквато струеше от цялото й тяло.
— Между нас няма място за свян, Йона. Отдавайки се на любовта, скъпа, ще забравиш страха си. Чуваш ли ме?
— Да — с мъка изрече тя, а ръцете й потрепериха около него. Влудяваше я с желанията, които събуждаше у нея. Дишането й напомняше на пърхащи криле. Думите й присядаха. — Магнъс…
— Всичко е наред, малка моя — каза той и наведе устни към гърдите й.
Йона извика името му, без да се усети. Той плъзна ръце надолу и тя почувства как душата й се отваря, сякаш бе разцъфнал от слънцето цвят, жадуващ за все повече и повече светлина. Въпреки обзелата я страст, тя се боеше от болката. Утешителните думи на Магнъс не бяха в състояние да я успокоят и щом дланите му се доближиха до венериния й хълм, тя отново охладня и притеснено се отдръпна.
Магнъс веднага долови промяната в нея и я притисна към себе си. Зарови глава в шията й и прошепна:
— Не се бой. Няма да ти причиня болка.
Целуваше я бавно, плъзгайки тялото си надолу. Задъхана, Йона го наблюдаваше със страх и се чудеше каква щеше да бъде следващата му стъпка. Въздържайки се да не извика, тя се стегна, макар частица от нея да жадуваше инстинктивно за ласките му.
Когато Йона започна да трепери и да се тресе от възбуда, Магнъс се отскубна и се плъзна нагоре. Той бавно и нежно я направи жена. Изведнъж спря да се движи.
— Йона, за мен ти си девствена.
— Магнъс… — Разплакана от щастие, тя протегна ръце, за да прегърне мъжа, който й даряваше един нов свят. Разкъсваха я силни, необясними страсти. Не можеше да проумее защо тялото й се обливаше в топлина, защо притискаше този мъж до себе си. Не чувстваше никаква болка — напротив, у нея се разпалваше все по-силен огън. Той се дръпна назад, но Йона мигновено го хвана, после уплашено го пусна.
— Свършихме — прошепна тя.
— Още не сме започнали, скъпа.
Промушил едната си ръка под тила й, той потъваше в нея, изпивайки с устни въздишките й. После се вдигна на лакти, но тя го обгърна е ръце, за да го задържи до себе си. Най-накрая се предаде и влезе в ритъм е тласъците му, оставяйки се да я научи на този неостаряващ танц на любовта.
— Точно така — промълви той.
— О, Магнъс! Но какво е това?
— Животът, Йона, животът. — Изпаднал в неудържим екстаз, Магнъс не можа да каже нищо повече и продължи да гали и люби партньорката си. Пъхна ръка между телата им, за да я обсипе е още ласки. Тя блажено стенеше, докато му отвръщаше, неспособна да се сдържи. Беше го прегърнала така, сякаш никога нямаше да го пусне.
Изведнъж се вкопчиха един в друг и се издигнаха нагоре, тръпнейки от върховна наслада. От обзелия ги екстаз двамата изпаднаха почти в несвяст.
Магнъс се съвзе пръв. Претърколи се по гръб и придърпа Йона върху гърдите си. С известно усилие успя да хвърли едно одеяло върху тях, после я прегърна.
— Йона, добре ли си?
Тя кимна и гъстата й коса се разстла върху него, подобно на копринена покривка. Той се засмя. Йона вдигна глава, макар да бе изтощена до краен предел.
— Това ли правят мъжете и жените всяка нощ? — сънливо запита тя и се прозя. — О, извинявай. Не исках да прозвучи неучтиво.
— Ни най-малко, скъпа — отвърна Магнъс и се подсмихна. — Ще ти отговоря, че мъжете и жените трябва да имат голям късмет, за да изживяват това всяка нощ. — Вторачи се в очите й, когато тя облегна брадичката си на гърдите му. — Знам, че ти беше приятно. Почувствах страстта ти.
Йона се изчерви.
— Наистина изпитах удоволствие, каквото никога не съм предполагала, че съществува. — Той вдигна вежди озадачено и тя се опита да обясни: — Е, аз съм в такава възраст…
— Йона, казах ти, че не си стара. Ти си една красива и привлекателна жена. Младоженка. — При тези думи тя отново се изчерви и той осъзна колко много бе я трогнал с тях. — Ще се любим всяка нощ, и всяка сутрин, и всеки следо…