— Магнъс Синклер, ти си… развратник. — Йона се опита да изглежда строга, но не можа да сдържи усмивката си. Никога не бе се чувствала така облекчена, така спокойна, сякаш тялото й още се носеше във въздуха.
— Ако аз съм развратник — поправи я той, — то ще трябва да направя и теб такава. — После я целуна.
Не й се нравеше самодоволната му усмивка, която показваше, че той беше усетил нейната спонтанна и пламенна реакция на ласката му.
— Мога да отвърна на милувките ти. — Придобила смелост от първото си любене, тя го погали, усещайки как мускулите му се свиват под пръстите й. — Приятно ли ти е?
— Да — каза той, но я хвана, когато тя се опита да плъзне ръката си по-надолу. Йона се изтръгна и продължи към целта си, а той стисна зъби, за да не изстене.
Докато го галеше, по тялото й се разля топлина. Понечи да се усмихне, но всяка нейна клетка тръпнеше от възбуда и изненада.
— Но това не е възможно. Не исках…
Той се засмя и започна нежно да я милва.
— Може би си магьосница, Йона?
Смехът й я изненада. Как така се засмя за нещо толкова сериозно? Изобщо не можеше да проумее отношенията между мъжа и жената.
Магнъс я обърна по гръб и се взря в очите й.
— Трябва да си починеш, Йона. Става късно. — Беше толкова нежна, макар да се любеше за пръв път. Закле се никога да не й причини болка, никога да не й припомня за престъпното деяние на вуйчо й.
— Не ми се спи — възпротиви се тя.
— Да не би да виждам в синьо-зелените ти очи покана?
— Не се опитвам да ви съблазня, сър — избухна тя, смутена от факта, че той беше успял да прочете мислите й. Много й се искаше да разбере дали отново би могла да полети сред звездите. Това беше прекрасно изживяване, но тя не искаше да издава силното си желание. Той вече беше удовлетворен.
— Напротив, съблазняваш ме, скъпа моя. — Той прокара език по леко парфюмираната кожа на шията й.
Йона се дръпна назад намръщена, независимо че сърцето й биеше лудо.
— Магнъс Синклер, не си мисли, че…
— Знам само, че те желая, Йона. Изпитваш ли същото? — Едва когато тя кимна, той се засмя победоносно и я прегърна. — Искаше да ме излъжеш!
— Вярно е — призна тя, като отърка крака си в тялото му, изпитвайки приятно усещане. — Но не искам да изменям на себе си.
— Искам да те уверя, скъпа, че ще се стремя винаги да ти доставям радост и да изпълнявам всяко твое желание.
— Аз също искам да те направя щастлив!
— Ти вече ме направи щастлив. — Той се отдръпна настрани и отметна завивката, за да се полюбува на съвършеното й тяло, огряно от светлината на огъня.
Йона се съвзе бързо.
— Магнъс, не е…
— Не казвай, че е неприлично. Вече обясних, че не трябва да се срамуваме един от друг дори когато не сме на тъмно. — Той се полюбува на прекрасната гледка. — Сякаш множество скъпоценни перли греят в твоята плът, Йона.
— Но… но аз съм една обикновена жена — каза тя, опитвайки се да се закрие с разтрепераните си ръце. Но нали беше по-възрастна от повечето му любовници! Колко ли жени бе имал? При това всичките млади. И по-красиви. Тя го отблъсна.
Магнъс с лекота улови китките й с една ръка и ги вдигна над главата й.
— Ти си страстна жена, мила, и желанието ни да се любим е взаимно.
— Ти… ти си безочлив — избухна Йона, ядосана, че й припомня за собственото й поведение. Изобщо не беше възнамерявала да се държи така свободно.
Той я целуна по носа.
— Това е любимата ти дума, откакто започнахме да се любим, но искам да запомниш, че за нея няма място между нас. Ти даде обет да ми се подчиняваш, милейди.
Без да пуска ръцете й, той зашари с поглед по цялото й тяло, възхищавайки се от нейните едри бели гърди, от дългите й бедра… Когато стигна до лицето й, забеляза, че тя също го оглежда.
— Харесвам тялото ти, скъпа.
— И твоето не е лошо — важно каза тя, но се усмихна, тъй като той се тръшна на леглото и освободи ръцете й, заливайки се от смях.
Окуражена от изгарящата я страст и от привлекателния мъж, легнал до нея, тя се обърна по корем, при което се озова почти върху него. Взря се в ококорените му очи, после се отпусна върху него и го целуна.
След като се насити на устните му, тя започна да целува челото, скулите, клепачите му, обрамчени от гъсти кафяви мигли, носа му — с гърбица близо до върха, твърдата му брадичка.
Йона се плъзна надолу към неговите гърди, затвори очи и остави ръцете си да гледат вместо нея. Сърцето му заигра лудо от ласките й, напомняйки бушуващо море. Зарадва се от реакцията му, зарадва се, че беше успяла да го разтърси така, както той нея. Страстна вълна обля и двамата.
Кожата му беше хем груба, хем гладка, а окосмените му гърди гъделичкаха нежната й длан, докато тя слизаше още по-надолу.