Оставяйки официалностите настрана, Йона попита:
— Ще се погрижите ли за дрехите ми, моля? Сама ще се изкъпя. Все пак имате ли горещи извори на Айн Хелга?
Трите жени премигнаха в недоумение. Тогава Черити засия от щастие и кимна, при което дантелата на бонето й подскочи от вълнение.
— Но разбира се, милейди. Знам за какво говорите. Баща ни е разказвал за чудесата на Исландия. — Тя посочи към стреловидния прозорец, но от него не можеше да се види нищо навън, тъй като бе покрит с кожи. — В пещерата има такъв извор, но никой не го използва. Злите духове мият косите си там, затова се боим да отидем до него.
— О-о! — Йона не бе сигурна дали я е разбрала правилно, но тъй като смяташе да използва този горещ извор, не попита нищо повече. Налагаше се да напряга слуха си максимално, когато говореше с тези жени. Трудно разбираше тромавия им галски, изпълнен е викингски думи. Но това бе без значение. Май най-накрая имаше достъп до горещ извор, за какъвто копнееше от много време. Откакто беше стъпила на шотландска земя, не се чувстваше чиста, макар да се къпеше всеки ден. Това беше обичай за повечето исландци. Изглежда, чужденците, включително и шотландците, нямаха този навик, но, слава богу, Магнъс беше различен.
Минералните извори измиваха мръсотията най-добре и успокояваха чудесно нервите. Реши сама да намери пещерата и да се изкъпе.
— Благодаря ви, добри жени. Сега може да се оттеглите. Само…
Някаква суматоха на вратата ги накара да обърнат глави натам. Шумът се повтори, но този път вратата се отвори рязко и Тор се втурна в стаята.
— Боже мой, но това е дявол! — Фейт се закръсти и се притисна до сестрите си. — Черити, ти спомена за тях и ето че един се появи. Дошъл е от южните земи, за да ни изяде! — От гърдите на Хоуп се изтръгна почти истеричен вик.
— Господ да ни е на помощ! — изписка Черити.
— Тор! Ела тук! — Забравяйки, че е гола, Йона седна в леглото и улови вълка, който скочи при нея. — Как се озова тук? Толкова се притеснявах. Вярвах, че Дъгълд и Мавис ще те хранят добре, но се опасявах да не тръгнеш да ме търсиш и да изкараш акъла на добрите хора от рода Синклер.
Трите жени стояха, вцепенени от ужас, когато плътен мъжки глас, отекващ като вечерна камбана, се понесе из стаята:
— Не можех да го задържа повече. Знаеше, че си тук. — Магнъс погледна Йона от вратата и забеляза голите й ръце и откритите й гърди. Тя приличаше на лунна богиня, хванала един от могъщите блюстители на реда, които се носят из небесната твърд заедно с нея. Извърна се към трите жени, втренчили погледите си в него. Едва забележимо кимна, но това бе напълно достатъчно да ги накара да притичат покрай него и да напуснат стаята.
— Кога се появи Тор? — попита Йона, вдигна глава и щастливо погледна съпруга си.
Силна болка прониза сърцето на Магнъс при вида на блесналите сълзи в очите й. Изглежда, тя винаги беше се чувствала самотна — не само в детските си години, но и по време на престоя си в замъка на Синклер. И през цялото това време бе носила бремето си — както от срам, така и от желание да защити своето семейство и своя народ. Магнъс я разбираше и се възхищаваше от смелостта й, но мисълта, че тя бе решила да се уедини тук, на Айнхалоу, вместо да рискува да се омъжи, го измъчваше.
— Това означава ли, че Тор ще спи при нас? — поинтересува се той, неспособен да откъсне очи от нейните прекрасни млечнобели гърди.
Йона се опита да смъкне вълка на земята, но усилията й се оказаха напразни. Не можа да не се разсмее на номерата му, макар да искаше да го смъмри.
— Радвам се, че го виждам, Магнъс — призна тя.
— Виждам. Дошъл е с нас, но на друга лодка. Глен го е затворил в една от постройките в крепостта през нощта. Тор се измъкнал от ръцете му, когато отишъл да го нахрани сутринта, при което е започнала една забавна гонитба.
Йона се засмя.
— Да, той би направил това. — Вдигна очи към Магнъс и зърна разпаления страстен огън в погледа му. Внезапно осъзна, че не е облечена и бързо посегна към завивката.
Тор следеше внимателно действията й и с огромно желание се включи в играта. Той дръпна завивката от нея, но младата жена я изтръгна от зъбите му и я притисна до гърдите си. Скръсти ръце и се обърна към Магнъс.
— Водата ще изстине, милейди — каза той и влезе в стаята, затваряйки вратата след себе си.
— Сигурно — отвърна принцесата в очакване съпругът й да излезе.
— Да ти помогна ли?
— Няма нужда — припряно отговори тя. — Жените ми казаха, че на Айн Хелга има горещ извор и нямам търпение да го намеря. Можеш да използваш водата, ако желаеш…
— Вече се изкъпах — каза той и се разсмя, тъй като Тор, възползвайки се от временното отплесване на господарката си, отново захапа завивката.