Отдъхна си с облекчение, тъй като Йона не се бе сетила за злодея Скийн.
— Вярно е. Взаимното ни изживяване бе твърде… бурно, за да го споделим, с когото и да е, милейди. — Кръвта, нахлула в лицето й, го очарова и стопли сърцето му. Докосна меката извивка на едната й буза и бавно плъзна пръст надолу към съблазнителната вдлъбнатина между красивите й гърди.
Йона възкликна и перна ръката му.
— Милорд, настоявам да се изкъпя сама.
Магнъс се разсмя, учуден от огъня, който тази жена разпалваше у него. Със своите действия и думи тя го срязваше при всеки удобен случай. Беше луд по нея от деня, в който я зърна за пръв път. Бе нарушила спокойствието му, обръщайки живота му с краката нагоре. Въпреки че го обиждаше на всяка крачка, насаме и пред хора, той желаеше само нея.
— Съжалявам, милейди. Това няма да стане. Не мога да изклинча от съпружеските си задължения.
— Нима това е твое задължение? Глупости.
— Не, милейди, това е традиция. — Съвсем не беше сигурен в твърденията си, но щеше да установи такава традиция, само и само да се полюбува на прелестната плът на исландската принцеса. Никога не бе виждал толкова хубава млечнобяла кожа и смяташе да й се наслаждава често.
Тялото й я издаде, като откликна на ласките му.
— Нямаме време за това — възпротиви се тя и ахна, когато ръката му се плъзна надолу към краката й. — Бих искала да разгледам пещерите… — Но думите й заглъхнаха, тъй като докосването му изгаряше кожата й.
— Аз също бих желал да посетя свърталището на злите духове, милейди.
Магнъс насапуниса гърдите й с изтривалката, но допирът му с тях разпали още повече страстните му желания. Той се наведе да я целуне и захапа долната й устна.
— Снощи се любихме достатъчно — промълви Йона и притвори очи. Трябва да му откажа, помисли си тя. Навярно семейните двойки не се отдаваха на плътски удоволствия по това време. Не и посред бял ден!
Магнъс спря ръката си.
— Сигурна ли си, Йона? — нежно попита той.
Тя отвори очи и забеляза нетърпението му. Нима бе редно отново да му се отдаде? За предпочитане бе да го отблъсне. Но нямаше сили да го стори.
— Длъжна съм да изпълнявам съпружеските си задължения.
— Бих искал да пожелаеш да се любиш с мен, както самият аз искам. — Вдигна я от ваната и я загърна с наметалото си. Увита в карираната му дреха, тя изглеждаше страшно привлекателна. — Значи не ми отказваш?
— Не — прошепна тя, извръщайки тялото си към него. Обзет от радостно спокойствие, той я взе в обятията си и тръгна към леглото. След като я положи бавно, смъкна наметалото от нея, сякаш очакваше някакъв голям подарък. Беше все още топла от горещата баня и всеки сантиметър от разголената й плът го възбуждаше неудържимо.
— Ще те стопля, Йона — промълви той.
— Аз също, съпруже — отвърна тя, потресена от собствения си плам и от нетърпението си.
Магнъс се усмихна и се обърна, за да се съблече. Когато се освободи от карираната си дреха и от ризата си, дневната светлина огря нещо, което тъмнината бе скрила — един широк белег, който започваше от бедрото му и се извиваше нагоре към ръката му. Тя ахна от изненада и се изправи, протягайки ръка към него.
Магнъс чу възклицанието й и направи кисела физиономия. Макар да бе лечителка, той знаеше, че тя ще се отврати от набраздената кожа по тялото му — резултат от рани, получени в много трудни битки. От гърдите му се изтръгна стон, когато усети нежните й пръсти, проследяващи белега на бедрото му, и се обърна изненадано.
— Как може да са те нарязали толкова? — промълви тя. — Ако аз или майка ми се бяхме погрижили за раните ти, сега нямаше да имаш белези. — Гласът й потрепери от силно вълнение.
Магнъс се отпусна до нея на леглото. Беше сигурен, че сърцето му ще изскочи, когато тя се приближи до него и нежно целуна грапавия белег на гърдите му.
— Нима щеше да заличиш белезите, Йона? — дрезгаво попита той.
— Със сигурност. Раните не са зашити както трябва — с подходящи конци и игли. — Тя го погледна с тъжна усмивка. — Щях да се справя по-добре, Магнъс.
Неспособен да устои на прекрасната и неумишлена покана в очите й, той я придърпа към себе си.
— Ти си вълшебна лечителка, Йона.
Тя изстена при допира на голата им плът. Опита се да се абстрахира от опияняващата топлина, заляла тялото й.
— Магнъс!
— Тук съм, милейди. Желая те!
— Така ли си и с любовниците си?
Въпросът й го стресна. Коя съпруга смееше да пита за любовниците на мъжа си? Ако бе разбрал жена си правилно, тя искаше да узнае точно това.
— Не — внимателно отговори той, съзнавайки, че е навлязъл в опасна територия. — Не е същото.