Въпреки това той не можеше да се откъсне от прекрасните мигове на страстна любов, с които го даряваше Йона. Макар да се дразнеше, че една най-обикновена жена обсебваше вниманието му почти изцяло, неусетно стигна до извода, че съпругата му изобщо не е „обикновена“. Тя имаше сърцето и смелостта на боец, независимо че бе жена, излъчваща дивна хубост и нежност — и той неизменно я желаеше.
— Тук е прекрасно, Магнъс — възкликна Йона, изтръгвайки мъжа си от мислите му. — Толкова е диво и величествено.
— Наистина е така. — Нави около дланта си част от косата й, изкарана от вятъра извън наметалото й. Винаги негодуваше, щом я видеше със сплетена коса, и затова тя започна да я оставя разпусната от време на време. — И точно къде на този дяволски остров възнамеряваше да основеш твоята обител, милейди?
Йона се усмихна, едновременно изненадана и доволна от въпроса му.
— Ще ти покажа, ако желаеш.
— Добре.
Магнъс я улови за ръката и се остави тя да го води из острова. Тревите и бурените се люлееха от вятъра подобно на развълнувано море, а малкото недорасли дървета, които се осмеляваха да се опълчат на неспирния морски вятър, се бяха превили почти надве.
Съвсем не бе лесно да се ходи по осеяната с камъни земя, но Йона сияеше от щастие, тъй като крачеше редом със съпруга си, който топлеше ръката й в своята длан, и разходката й се струваше страшно приятна.
Спуснаха се по един тесен склон и се озоваха в долчинка, обрасла с трева и орлова папрат. В отдалечения й край, близо до бурното море, се издигаше някаква постройка, по-стара и по-малка от дома на Синклер и не толкова приветлива. Макар къщичката да изглеждаше здрава, тя се намираше на мрачно и усойно място, врязано в стръмната урва и изложено на силните ветрове.
— Ще я постегна — побърза да каже Йона, щом забеляза, че Магнъс се намръщи.
— Защо не използваш голямата къща? — Думите му изскочиха от устата, преди да осъзнае, че ги е изрекъл на глас, но не искаше да се откаже от тях, тъй като видя как лицето й се озари от радост.
Трябваше да бъде по-предпазлив и да не й обещава много неща. Но си заслужаваше да пожертва голяма част от собствеността си, само и само да зърне това щастливо изражение.
Обаче тя не му отговори и той я обгърна през кръста и я притисна плътно до себе си.
— Кажи нещо, скъпа.
Йона поклати глава, а очите й се навлажниха.
— Наистина не знам как да ти благодаря.
Магнъс се засмя.
— А, ето още едно оръжие, което може да те усмири. Трябва само да ти дам един парцел земя от островите Оркни.
Тя го ощипа по ръката.
— Това означава ли, че ще ми върнеш част от викингската земя?
— Дръзка жена си. Тази земя принадлежи на рода Синклер, но ще ти позволя да я използваш свободно. — Притисна я по-силно в обятията си и бързо я целуна.
— Наистина ли ще сториш това за нас? — попита тя сериозно. — За жените, които ще доведа тук? — Вдигна ръце към лицето му и погали с длани бузите му.
— Ти си моя съпруга — дрезгаво каза той, а кръвта му кипна от докосването й. — Можеш да правиш с къщата каквото пожелаеш.
— О, Магнъс! — Тя се повдигна на пръсти и го целуна по устата.
Изумен от сладострастната й целувка, тъй като Йона рядко поемаше инициативата в свои ръце в размяната на нежности, той се вцепени за миг, но бързо се окопити и я притисна плътно до себе си.
— Искам да ти кажа, Йона, че ми харесва много да ме докосваш първа.
— Наистина ли? — Едновременно смутена и развълнувана, тя не можа да се сдържи и го погали. Бе толкова силен, толкова добре сложен.
— Да.
— И на мен ми харесва.
Тръгнаха да се връщат. През цялото време Магнъс не я пусна от прегръдките си. Харесваше му да чувства близостта на тялото й, което се движеше в такт с неговото.
— Кажи ми какво ще направиш най-напред в твоята обител?
Йона въодушевено описа всички прекрасни неща, които заедно със Спес и Марта бе решила да предприеме и които се надяваше да се увенчаят с успех след няколко години.
— Освен това — завърши тя — ще учим жените и децата да четат и пишат.
— Да четат и пишат ли? — Това вече е нещо ново, помисли си той. Малко хора от неговия клан владееха четене и писа не, а несъмнено така беше и при викингите.
— Смяташ ли да привлечеш и шотландци към това начинание?
Едва изрекъл въпроса си, той прикова поглед върху няколко бодливи храста. Стори му се, че улови някакво движение в тях. За момент задържа вниманието си върху това място, докато Йона ентусиазирано му обясняваше, че светилището ще бъде за всички жени, било то шотландки или викинги. Макар да не забеляза друго необичайно раздвижване в храстите, той не можеше да се отърси от усещането, че нечии очи го наблюдават оттам.