Двамата шотландци кимнаха.
— Не се бой за мен — успокои го Йона. — Тор е много верен пазач, както и Глен.
Въпреки смелите си думи, душата й плачеше и стенеше. Не желаеше Магнъс да се бие срещу армията на Тостиг и срещу подлия Урдрик Килдър, нортумбрийския барон. Лоши слухове се носеха по негов адрес. Дори викингите бяха чували за този опасен човек, известен с огромната си жестокост.
Сякаш предугадил страховете й, Магнъс я целуна по челото.
Нито булката, нито младоженецът забелязаха озадачените и развеселени погледи, насочени към тях. Не можеха да откъснат очи един от друг.
— Трябва да си приготвя нещата — нежно каза Магнъс.
— Ще ти помогна — предложи тя и го придружи до къщата.
— Ще ми липсват баните в горещия извор, милейди — добави той, докато вървяха.
— Шшт, някой може да те чуе. — Постара се да изглежда строга, но даже самата тя успя да долови молбата в гласа си. Дори кралската й закалка не можеше да предотврати болката от раздялата със съпруга й!
— Скоро ще се върна — обеща й той.
— Постарай се — твърдо каза тя, преглъщайки сълзите си.
Петнадесета глава
И така двамата се разделиха, както пиронът се разделя от гредата.
Дните летяха като рибарките — връхлитаха бързо и си отиваха неусетно. Въпреки това, в същия период от време минутите се сливаха една в друга подобно на малки ракообразни животни, полепнали по долната част на някой викингски кораб.
Йона се зае с уредбата на манастира, увличайки се в изнурителната и поглъщаща вниманието й шетня. С всички сили превръщаше къщата на Синклер в убежище за получаване на грижи и познания.
Всеки ден пристигаха кораби с материалите и тя започна да се развлича, като наблюдаваше разтоварителните работи по скалистия бряг. След няколко дни дойдоха първите исландки, които донесоха безценни свитъци с ръкописи и материали за писане.
В къщата цареше оживление от пристигащите и заминаващите посетители, както и от постоянно отседналите в нея. Скоро новодошлите трябваше да се разпръснат в съседните постройки, затова работниците започнаха да ги стягат.
Всеки кораб носеше вести или от Исландия, или от замъка Синклер. Йона поглъщаше жадно всяка новина за войната с Нортумбрия. През първата седмица не получи никакво писмо от Магнъс, което да е адресирано лично до нея, но Кенет я увери, че това е нормално.
— Дали всичко е наред, как мислиш? — попита го тя, след като изминаха две седмици от заминаването на мъжа й.
Кенет долови тревогата зад привидното й спокойствие и побърза да я успокои. Беше трогнат от начина, по който Йона бе успяла да спечели предаността на суровите овчари, населяващи самотния остров.
— Дермот ми каза, че сте излекували неговата овца и удареното му коляно — подхвърли той, за да смени темата на разговора. — Не разбрах обаче кое е по-важно за него.
— О, овцата, разбира се — усмихнато отговори тя.
Той се засмя.
— Те ви боготворят и са страшно благодарни, че ги лекувате.
— Не и отначало обаче. Дермот настоя да излекувам първо неговата рана, преди да се заема с овцата.
Кенет се засмя.
— Магнъс е най-опитният боец в цяла Шотландия. Затова Малкълм го извика до себе си. Не се бой за него, Йона. Скоро ще те изненада с неочакваната си поява.
Но дните станаха месеци. Извъртя се един пълен лунен цикъл.
Една сутрин пристигна кораб на Синклер и един вестоносец забърза нагоре по скалите към къщата. Силен страх обзе Йона, която в първия момент не можа да проумее думите му:
— … ето защо, милейди — довърши той, — те няма да могат да се оправят без ваша помощ.
Йона си отдъхна и кръвта, която се бе смразила от ужас във вените й, отново обля с топлина тялото й.
— Веднага се връщам — каза тя.
Опаковайки набързо нещата си, Йона даде нареждания за завръщането в замъка Синклер. Спес щеше да я придружи, а Марта щеше да остане на острова, за да ръководи храма. Когато отплаваха със сутрешния прилив на следващия ден, Йона неволно сравни това плаване е пътуването им към острова. Сърцето й се сви от мъка, както ставаше винаги щом мислеше за Магнъс, а това означаваше — всеки час.
Обратният път през пролива се оказа доста труден и им отне повече време, отколкото когато идваха на острова, заради насрещните течения и развълнуваното море.
Едва към залез-слънце наближиха бреговете на земята на Синклер. Макар да беше уморена, Йона настоя да прегледа пациентите си веднага. „Гнойни гърла“ — това бяха думите на вестоносеца, който бе допълнил, че тази болест поразява мъже, жени и деца и че вече няколко души са умрели от нея.