Но какво? Много пъти беше молил Йона да се разтовари малко, но в отговор принцесата му се усмихваше и продължаваше да си върши работата.
— Принцесата трябва да има занимание — категорично заяви Глен.
Разтреперана от гняв, Спес се извърна към него:
— Дори това да я убива, Глен? А тя наистина се съсипва. Не спи, почти не яде. Единственото, което прави, е да се грижи за болните и нуждаещите се. — Широко разпери ръце. — А това означава за всеки от тази забравена от бога земя. — Тя покри лицето си с длани и заклати глава. — Простете, лорд Кенет. Не исках да обидя земята ви.
Този път Кенет се абстрахира от присъствието на Глен и я прегърна.
— Само трябва да кажеш какво да й наредя и аз ще го сторя. Искаш ли да я върна обратно в Исландия?
Спес го погледна смаяно, а в очите й блеснаха сълзи.
— Не… не искам това.
Кенет въздъхна облекчено и отново я прегърна.
— Не би и отишла — подхвърли Глен. — Трябва да довърши делото си на Айн Хелга.
Спес се вторачи в него.
— Може би точно това трябва да сторим. Ще я заведем на островите Оркни, където е нейният храм. Може отново да възвърне желанието си за живот.
— Няма да спре да жалее — подметна Глен.
— Знам, знам — отвърна Спес с тънък глас, който издаваше раздразнението й. — Но там може и да живне. Ще си спомня за щастливите им дни, прекарани заедно, ще обхожда отново местата, които са пребродили, и ще върши работата, предопределена за нея от Господ. Това ще я излекува.
Кенет улови Спес за ръцете.
— Не искам да ме оставяш сам — каза той.
Силна руменина изби по лицето й и тя крадешком погледна Глен. Но той ги наблюдаваше е каменно лице, без да си направи труда да ги остави насаме.
— Бих… бих останала с вас, милорд, но мястото ми е до моята господарка. — Понечи да се усмихне, но вместо това от гърдите й се изтръгна стон.
— Знам — с мъка продума Кенет.
— Няма да се върне на Айн Хелга, докато не се роди бебето на Мак’Клауд — произнесе Глен.
Спес се зарадва на тази новина и жизнерадостно погледна Кенет.
— Така е. Принцесата няма да остави лейди Мак’Клауд, защото държи да присъства на раждането.
Отвън долетя дрънчене на метал, след което желязната входна врата се отвори със звън и се затвори. На двете най-горни стъпала, водещи към салона, се появи Кормак.
— Какво ще кажете, господарю? Как е кланът в мое отсъствие?
Кенет пусна Спес и се запъти към чичо си, ръкувайки се с него.
— По-добре, отколкото преди завръщането ти. Как е кралят?
Кормак кимна хладно на Спес и Глен, после тръгна към камината, за да сгрее ръцете си.
— Войната е в своя разгар, макар положението на Малкълм да не е цветущо. Баронът е силен враг.
Кенет се изплю в огъня.
— Тостиг е кръгла нула без него.
Кормак изгледа другите двама в салона.
— Ще отида при господарката — припряно рече Спес, тъй като усети, че чичото трябва да предаде нещо важно на племенника си.
Глен погледна втренчено двамата мъже, след което също напусна стаята.
Кормак замълча известно време, но после проговори:
— Този левент май не ме харесва.
— Така се отнася е всички, като изключим Йона.
— Може и да си прав. Но трябва да бъдем по-предпазливи.
Кенет зяпна чичо си.
— Чул ли си нещо?
— Да. Чух. — Кормак се озърна наоколо и огледа сводестия коридор, през който се излизаше от залата. — Знам, че навсякъде слухтят шпиони.
Кенет настръхна.
— Имам доверие на Спес. Освен това Глен е предан на Йона, която, от своя страна, ни е много вярна.
— Но те са викинги.
— Сега Йона е от рода Синклер. А Спес й е братовчедка.
Кормак си пое дълбоко дъх.
— Тя, изглежда, е избраницата на сърцето ти.
— Нещо повече от това. Смятам да се оженя за нея.
Чичо му изтръпна и поклати глава:
— Както всички, така и аз обичам Йона и Спес. Но ще те помоля да не бързаш. Не искам да ти давам съвети как да управляваш клана…
— Защо не? Нали често съветваше Магнъс?
— Така е. Но той невинаги се вслушваше в думите ми.
Двамата се засмяха, а Кенет отиде до масата и наля ейл в една халба.
— Небрежен съм по отношение на задълженията си. Сигурно умираш от жажда след това дълго препускане. — На лицето му се появи широка усмивка: — Но както винаги, изглеждаш така, сякаш си прекосил само двора на замъка.
Кормак изгълта на един дъх съдържанието на голямата чаша и я пъхна обратно в ръцете на Кенет, за да я напълни отново. Като следеше зорко племенника си, той нехайно подритна една пламтяща цепеница, при което полетяха искри.
— Малкълм иска да изпратим още войници от клана Синклер във войната.
— Какво? — Кенет се разтревожи. — Това не е възможно. Магнъс даде на Малкълм да разбере, че може да му даде само стотина души. Някои от най-добрите ни воини са вече при краля.