— Така е — отвърна тя. — Не съм ги виждала от много месеци… И очаквах да ги срещна едва напролет. Сигурно нещо не е наред.
Усмихна се, за да прикрие измъчващата я тъга. Късно следващата пролет щеше да е изминала година от сватбата й, а нямаше да има съпруг, с когото да отпразнува тази годишнина. Той бе изчезнал от живота й, но въпреки това все още живееше в мислите й. Бе я посветил в любовта, а тя не можеше да забрави това.
— Самият аз изгарям от нетърпение да се срещна отново с Айнър. Научих няколко хватки от борбата, които няма да успее да парира… Макар да съм сигурен, че Синклер би се справил.
Йона разбра какво иска да й каже. Кенет беше господар от четири месеца, но никой още не бе го нарекъл „Синклер“. Само Магнъс си беше спечелил това почетно име.
Понякога сърцето й се късаше, че повечето хора от клана Синклер, за разлика от Кеоун, избягваха умишлено да говорят за любимия й съпруг с нея, но тя разбираше, че единственото им желание бе да пощадят чувствата й. Беше благодарна за любезността им, но никой викинг не забравяше мъртвите. Не един викинг роптаеше срещу небесата, извикваше обратно духа на мъртвеца и настояваше той да стане част от живота му.
Щом корабите започнаха да се приготвят да хвърлят котва, Йона се сбогува с Кеоун и се спусна с кобилата си надолу по тясната скална пътечка към брега. Знаеше, че Кеоун и останалите придружители ще я следят зорко отгоре.
Когато стигна до водата, тя слезе от коня. Изгаряше от нетърпение да разговаря със сънародниците си. Айнър сигурно носеше вести от Исландия и вероятно водеше още жени за храма. Въздъхна. Трябваше да отиде с Марта там, но не й се искаше да се върне на острова. Като се отърси от тази болезнена мисъл, Йона се провикна към морето:
— Хей, Айнър! Бойци на Исландия. Хей!
— О-о! Принцесо на Исландия! — Ревящите гърла на викингите заглушиха шума от разбиващите се вълни, сплашените рибарки записукаха и запляскаха с криле в знак на протест.
— Това, че слизат на сушата в слънчево време, е добра поличба, милейди.
Йона се обърна и се усмихна на Глен. Не бе усетила кога се бе приближил, но беше предположила, че няма да е далеч от нея.
— По-добре да говорим на исландски — добави той, при което Йона се усмихна още по-широко. Колко омразен му бе галският и въпреки всичките си опити, не бе успял да усвои този език сносно. — Бъдете щастлива днес, милейди.
— Ще бъда. — Ако бе по-млада, помисли си тя, можеше да зачене дете от Магнъс. Доближи ръка до корема си и въздъхна. Месечният й цикъл бе дошъл седмица след отплаването на Магнъс от Айн Хелга и тя бе страшно разочарована. Би било чудесно да има дете.
Корабите пуснаха котва и веслата бяха наредени като наклонени дървени войници, които поздравяват слънцето. Като по команда, викингите енергично напуснаха корабите. Те зацапаха през водата към брега, без да спират. Затичаха се към Йона и коленичиха на едно коляно, за да й отдадат почитта си. С ръка на сърце, те я погледнаха в очакване на благословията й. Бавно и напевно гостите изрекоха шепнешком официалния исландски поздрав.
— Сърдечни поздрави, бойци на Исландия — отговори тя. — Бъдете горди, викинги! — Широко простря едната си ръка, включвайки всички присъстващи. Обърна се към всеки по име и се поинтересува за неговото здраве и за семейството му. Йона не помръдна от мястото си, докато всеки един от трите кораба не слезе на брега и не получи официален поздрав от нея.
Когато ритуалът приключи, Йона се огледа озадачено. Ако мъжете следваха обичая, сега трябваше да се затичат нагоре по скалната пътечка, където щяха да намерят кани с пенлива бира. Но никой не се отдели от широкия полукръг, който бяха образували около нея. Мъжете изглеждаха неспокойни, озъртаха се наляво и надясно, шепнеха помежду си и… чакаха.
Като капитан на всички кораби, Айнър слезе последен на брега. Мъжете ставаха все по-нервни с приближаването му към тях. Той се поклони пред принцесата, хвана ръката й и я допря до челото си.
— Аздис Йона, принцесо на Исландия, поздравявам ви и връщам вашите бойци здрави и читави.
— Благодаря ви за това, приятелю Айнър. Добре изпълнихте задълженията си. — Йона го огледа с нескрит интерес. — Но защо сте тук, а не сте на път за Исландия? Скоро ще настъпи истинска зима.
Айнър се поколеба.
— Права сте, принцесо.
— Какво се е случило? Изглеждате страшно притеснен, приятелю, като опънат лък.
— Така е, принцесо. — Айнър я улови за ръката и я поведе да се разходят по пясъка, а не по пътечката на скалата.
— И мъжете знаят причината за вашето безпокойство — прошепна тя. Обзе я страшно предчувствие. Още лоши новини? За нея бе известна утеха, че поне не е възможно да получи по-голям удар, отколкото когато бе разбрала за смъртта на Магнъс. — Кажете ми какво става!