Айнър си пое дълбоко дъх.
— Няма нужда да ви казвам, че нашите хора биха умрели, но не биха издали нещо, което желаем да забулим в тайна.
Кръвта й се смрази от официалния му тон.
— Знам — отвърна тя, стараейки се да не издаде нетърпението си. Не трябваше да го притиска.
— Както винаги, когато навлезем във вража територия или непозната земя, ние изпращаме бързоходци. Този път избрахме Торбьорн.
— Той е верен и отличен боец, мъдър и бърз — промълви Йона, както се очакваше от нея.
— Воин, син на воин… и предан викинг. — Йона изтръпна от колебанието в думите му. Тонът му й подсказваше, че трябва да се настрои за вестта.
— Продължавайте — подкани го строго тя.
— Откраднал е няколко коня и ги е закарал за продан в замъка, собственост на един от военачалниците на крал Тостиг, барон Урдрик Килдър. Тъй като знае техния език, той е разменил няколко думи с коняря, докато се е пазарил с него, и е научил някои неща. Докато са говорели, настанала някаква суматоха. Когато попитали какво се е случило, един от стражите е споменал, че злият шотландец е избягал някак от тъмницата, което било твърде необичайно, тъй като никой не е успял да го направи до този момент. Торбьорн дочул, че ако затворникът — злодей не е бил толкова едър, нямало да успее да се справи с охраната… освен това трябвало да го заловят отново, тъй като бил смятан от своя народ за мъртъв. Самият барон повел издирването, защото възнамерявал да изтезава и да екзекутира затворника същия ден.
Йона го погледна и Айнър видя как очите й се изцъклиха, докато ръцете й затрепериха.
— Милейди…
— Искате да кажете, че това е Магнъс, така ли? — Дрезгавият й глас бе почти неузнаваем.
— През онзи ден разговарях надълго и нашироко с хората си. С екипажа разпитахме Торбьорн. Останахме там дълго. Но затворникът не бе открит. Баронът бе страшно побеснял. Заповяда да изгорят двамата тъмничари, които били убити от беглеца. Нареди да изтезават други. А трети одра живи. Един обикновен затворник не би предизвикал такъв гняв.
— Значи смятате, че е Магнъс — рече Йона. Нима е жив! Не е мъртъв! Цялото й същество крещеше от щастие, недоверие и страх. Още неотминалата болка се примеси с надежда. — Така ли е?
— Смятаме, че е той — потвърди Айнър, макар да осъзнаваше, че това може да й навлече нови страдания. — Възнамеряваме да се върнем, за да потърсим затворника и тогава ще разберете истината.
— И аз ще дойда!
Айнър се поколеба.
— Знам, че едва ли мога да ви разубедя. Вотан знае, че се опитах, когато искахте да се върнете в Оркни. Но сега трябва да ме изслушате. Не е изключено да имаме проблеми, принцесо. Нека помислим по въпроса и после ще го обсъдим.
Йона се съгласи с неохота.
— Ще поговорим… и ще направим план. След което ще тръгнем. След три дни. Нито час по-късно. Трябва да побързаме. Магнъс трябва да бъде спасен.
Айнър кимна в знак на съгласие — явно тя вярваше, че беглецът е нейният съпруг.
— Не ми беше приятно да излъжа Кенет и Спес — сподели Йона е Айнър и свали качулката си веднага щом корабът на викингите пое курс на юг. Както се бяха споразумели, те отплаваха от владенията на Синклер три дни след пристигането на Айнър, като оставиха Спес и Марта. Естествено Глен придружи Йона. — Но Кенет не искаше да ме пусне да пътувам за двореца заедно е него и Кормак, както помолих. Девер ми се страхува твърде много за мен — Йона поклати глава начумерено. — Много хора ще отидат в двореца, за да присъстват на мирните преговори. Може би най-накрая Малкълм ще успее да обедини клановете. Айнър, вярваш ли, че това ще стане? Лично аз не очаквах, че Тостиг и Малкълм ще постигнат мирно споразумение толкова скоро.
— Никой не го очакваше — добави Айнър и разгледа небето. Боеше се за принцесата, която водеше в двореца на Малкълм. — Макар Кенет да не знае новината, аз съм напълно съгласен с него. В двореца на краля ще има много врагове на Магнъс, а това може да ви изложи на опасност. Като вдовица на Синклер вие се радвате на завидна мощ и уважение, принцесо.
— Не се бойте, Айнър. Нищо не е в състояние да ме разубеди.
— Не вярвам на това мирно споразумение.
— Човек наистина трябва да се замисли. Въпреки това нямам право да го оспоря, след като е в наша полза. Пратеникът на краля, който пристигна вчера, за да покани Кенет в двореца, ни помогна най-неочаквано. Кенет не можеше да ме спре да тръгна, тъй като замина още сутринта… Макар че няма да ми бъде приятно да се срещна с него в двореца.
— Знам, че имахте желание да споделите с него чутото от Торбьорн, но след като не познаваме враговете си и не сме сигурни в правотата на предположенията ни, би било по-разумно да не уведомяваме Кенет за плановете ни.