— Какво е мнението ви за хората на съпруга ми, Айнър?
Йона вдигна поглед към мрачното небе и пожела облаците да се разпръснат, за да позволят на слънцето да ги стопли малко. С Божията благословия студените ветрове можеше да ги подминат и вместо тях да настъпи ранно затопляне.
— Преди няколко месеца бих ви отговорил, че са предатели, мошеници и убийци. — На лицето му се появи усмивка. — Сега смятам, че са предатели, мошеници и убийци… но не всички. Те са като нас, викингите. Има добри, има и лоши.
Йона се засмя.
— Боя се, че майка ми няма да се зарадва на откритието ни, приятелю. Но истината е, че съм напълно съгласна с вас. Между тях има добри и лоши. Много от тях смятам за свои приятели.
Викингът кимна.
— Имам доверие във вашия съпруг.
— Аз също — промълви тя. — Затова вярвам, че е жив.
— Щом е така, ще го открием. Един от нашите кораби се движи напред, за да разузнае положението.
— Както винаги, изпреварихте ме, приятелю.
Йона го потупа по ръката, опитвайки се да отърси съзнанието си от мисълта за Магнъс. Ако мислеше прекалено много за него, щеше да бъде по-уязвима и сетивата й щяха да се притъпят. Предстоеше й важна битка, битката на живота й, за да намери съпруга си. Независимо че оръжията й бяха предвзетите думи, сведените очи и лукавите усмивки, тя щеше да научи доста неща за него. И тогава…
Айнър наклони главата си, забелязвайки болката в разсеяното й изражение.
— Винаги ще ви служа вярно, принцесо, както и целият ми род.
— Знам. Никога не съм се съмнявала във верността ви. Но ние имаме врагове, Айнър. Магнъс също. Трябва да побързаме, за да го намерим.
Отново погледна сребристите облаци, които ги обгръщаха подобно на разбушувалото се море. „Магнъс! Магнъс, къде си! Трябва да си жив. Няма да преживея такава мъка отново. Защо не ми се обадиш, Магнъс?“
Пътуването с кораб по източния бряг на Шотландия към двореца на Малкълм им отне само три дни. За викингите това не бе дълго плаване, но размътените зимни води отклоняваха неведнъж кораба от курса му, докато ледените ветрове им създаваха големи ядове.
Морето често удряше и понасяше кораба, като го накланяше ту на една, ту на друга страна в опитите си да го завлече в дълбините си. В най-критичните моменти Айнър нареждаше на принцесата да се скрие долу, а самият той се покатерваше по въжетата, за да спаси платната от силните вълни на Северно море.
В една ясна студена утрин, последния ден от декември, огрявани от слабото зимно слънце, те се насочиха към скалистия бряг, където бе дворецът на Малкълм. Щом вдигнаха шотландския боен флаг и викингския кръст, една голяма лодка заплува към тях, за да ги посрещне. Това бе едновременно проява на учтивост и на предпазливост. Нито един гост, независимо от ранга си, не можеше да слезе на сушата без този специален поздрав, който осигуряваше защита на владетеля и придаваше официален тон на посещението.
Войникът, който ги приветства, облечен в шотландското каре в цветовете на Малкълм, на което бе изобразена корона, огледа посетителите, после се поклони ниско пред Йона.
— Добре дошли, лейди Синклер, принцесо на Исландия. Вашият пратеник ни съобщи радостната новина за предстоящото ви пристигане. Кралят очаква с нетърпение вашата поява, като ви изпраща хиляди поздрави и най-добри пожелания за вас и вашите спътници. Също така ви очаква възможно най-скоро в двореца си.
Официалният и учтив тон прикриваше заповедта. Йона, обиграна в дворцовите маниери, долови ясно явното и скритото послание.
— Молбата на краля е голяма чест за нас — отвърна тя. — И ще побързаме да я удовлетворим.
Воинът се усмихна и даде знак на хората си да обърнат лодката. По традиция викингите щяха да придружат принцесата до брега. На военачалника не му се нравеше да види викинги на сушата, но заповедта на краля бе категорична. Трябваше да се отнасят към лейди Синклер е подобаващото за една кралска особа уважение. Бе смаян от вида на жената, известна като Лунната красавица. Наистина беше красива.
Двата викингски кораба прибраха весла и безшумно зашиваха към брега.
Айнър се наведе към Йона, докато се приготвяха да слязат в лодката.
— Смятам да ви придружа заедно с двадесет от най-добрите си войници, принцесо. Останалата част от екипажа ще се раздели, за да защитават корабите ни. Скоро ще се появи Торбьорн с третия ни кораб, но ще изпрати новините по бързоходци. Не след дълго ще научим повече неща.
Айнър й помогна да слезе в очакващата ги лодка и не промълви нито дума повече, докато не стигнаха брега, където ги посрещна друга група от хора на Малкълм.