Със свито сърце гледаше как Йона и баронът танцуват. Нортумбриецът обръщаше специално внимание на съпругата му по време на пребиваването й както денем, така и всяка вечер. Неведнъж бе го видял да язди редом с нея на лов и в тези случаи тя приличаше на богиня, възседнала бял кон. Сега най-големият му враг танцуваше пред очите му с неговата жена. В момента ненавиждаше Йона, макар разумът му да говореше, че тя не би могла да откаже този танц.
Магнъс отмести поглед от двойката и заоглежда тълпата, както правеше от четири дни. Предателят щеше скоро да се издаде или да се покаже, но шотландецът се нуждаеше от време, за да разучи двореца. Килдър беше успял да го хвърли в тъмница, но кой му бе помогнал?
През първата седмица след пристигането си в двореца на Малкълм Магнъс се движеше далеч от погледа на благородниците. Навърташе се около кухненските помещения и конюшните, подслушваше разговорите на хората там, за да разбере кои са гостите. Когато дочу, че всъщност Тостиг и Малкълм са подписали мирен договор, едва не се задави от яд. Но Синклер бързо сподави гнева си и зачака подходящия момент.
През тази нощ Магнъс се свърза със своя верен приятел от детството Дауъл Маккензи, който живееше в двореца. Макар да притежаваше собствена земя и огромно богатство, Дауъл предпочиташе двореца, но Магнъс му се доверяваше, тъй като той бе прочут воин. Маккензи му разказа защо Малкълм и Тостиг се бяха съгласили на мирни преговори и освен това му зае някои от дрехите си.
— С теб имаме почти еднакви размери, Синклер — заяви шотландският боец, — но тази риза ти е малко тясна. — После се засмя, но бързо възвърна сериозния си вид. — Ако си дошъл да отмъстиш на Килдър, то аз ще те пазя. На Малкълм това ще му хареса донякъде.
— Знам. Но една схватка в двореца на Малкълм не би разрешила въпроса. Трябва да разбера как Килдър успя да ме залови.
— Мислиш ли, че в някой от клановете, които се биха на твоя страна, има предател?
— Да. Може би. Аз имам врагове. — Наистина бе предаден. Все още се ядосваше, че беше надвит, че бе пленен от един враг. Винеше немарливостта си за това, слепотата си към коварството на някои от своето обкръжение. Но ще намери предателя и ще го убие.
Магнъс се сети за този разговор, когато намести карираното наметало на Маккензи върху раменете си. Трябваше да намери наметало е цветовете на собствения си клан. Кормак и Кенет бяха в двореца, но още не беше ги уведомил за присъствието си. Още не бе готов.
Отново погледна към танцуващите. Не мисли за това, че съпругата ти е с най-големия ти враг, помисли си той. Въпреки това душата му се късаше от ярост всеки път, щом нортумбриецът докоснеше Йона по ръката или обгърнеше кръста й. Не можеше да я гледа е този мъж. Нима го бе забравила?
Освен това Магнъс се дразнеше, че тя се облича в най-хубавите си дрехи. По време на съвместния им живот никога не бе виждал разкошните рокли и прекрасните бижута, с които се кичеше тук. Нито пък скъпоценните камъни идваха от хазната на Синклер. Изглеждаше като същинска кралска особа. По роклята й блестяха скъпоценни камъни, както по косата и ръцете й. Тя бе най-прелестната от всички красавици в двореца на Малкълм.
Докато Магнъс наблюдаваше танцуващите, Кенет прекоси салона точно пред него, мрачно устремен към тях. Явно бе усетил, че Килдър се държи прекалено свободно с Йона, затова грубо го стисна за рамото.
Магнъс се намираше твърде далеч от тях, а освен това глъчката, музиката и силният смях му попречиха да чуе очевидно гневните им думи. Но успя да види как ръката на Килдър се плъзна към камата му и веднага тръгна към тях. Той бързо си проправи път през тълпата, при което присъстващите го познаха и зашепнаха зад гърба му. „Но това е Синклер!“ — мълвяха те и когато Магнъс застана до брат си, всички бяха вперили погледи в него. Магнъс гледаше единствено Килдър.
— Не пипайте камата си, бароне, иначе ще ме принудите да опръскам пода с вашата кръв. А това ще го направи твърде хлъзгав за танцуващите.
Дори когато Кенет възкликна, а Йона изхлипа името му, Магнъс не отмести погледа си от барона. Тя се олюля, но той не се поддаде на порива си да отиде до нея. Знаеше много добре, че не трябва да проявява каквато и да е слабост пред такъв смъртен враг.
Музиката заглъхна, тъй като повечето от гостите извърнаха погледи към драматичния спор в средата на салона. Понесе се развълнуван шепот, а някои посегнаха към оръжието си. Но когато Малкълм се изправи, всички се умълчаха и застинаха по местата си.