Милен Маринов
Лунната станция в опасност
Мощният рев на сигналните ракети прозвуча изненадващо. Охраната дисциплинирано се скри в бункера, макар че до излета оставаха още три часа. Всички, които бяха далече в безопасната зона, обърнаха учудени погледи към стръмната естакада, устремена в тъмното небе. Миг след това от опашката на ракетата изригнаха дълги пламъци. Силни експлозии заглушиха виенето на сирените и огромната сребриста пура се плъзна нагоре по естакадата.
Светнаха десетките прожектори, заработиха кинокамерите, защракаха фотоапаратите, но беше вече късно: естакадата беше празна и само дълга огнена следа разсичаше небето до хоризонта.
Директорът на големия концерн „Виктори-Мун“ беше излязъл с група известни чуждестранни журналисти на терасата пред работния си кабинет.
Топлата тропическа нощ, ярките трептящи звезди, приятният лъх на необятното езеро — всичко това отстъпваше пред гледката на творенията на човешките ръце. Долу се разливаше море от светлини, издигаха се гигантски цехове и хангари, а в далечината се възвишаваше естакадата на ракетодрума.
Последните приготовления бяха завършени. Мистър Сампсън с чувството на приятно удовлетворение правеше изявление за предстоящия полет до Луната.
— Господа — казваше той, — ние не успяхме да стигнем до Луната първи, но сега приемаме приятелската ръка на Международната асоциация на астронавтите. Тази нощ нашите учени заминават на гости при учените на лунната станция на Международната асоциация. Този полет ще бъде рекорден. Нашият междупланетен кораб, нашият „Сребрист фрегат“ няма да спира на изкуствения спътник на Земята, за да попълва запаса на гориво. Той ще отиде направо на Луната! Атомното гориво ще стигне и за обратния път до Земята.
Нашите учени ще проучат възможностите за създаване на втора лунна станция. И така, чрез приятелство и взаимно подпомагане — към прогрес! Към завоюването на вселената!
Мистър Сампсън се увлече и не почувствува, че последната фраза прозвуча двусмислено, но и другите не обърнаха внимание на това, обхванати от общото радостно чувство преди излета на ракетата. Тези журналисти бяха вече наблюдавали излитанията на първите ракети на Международната асоциация, някои от тях дори бяха успели да посетят изкуствения спътник на Земята, но такива събития още ги вълнуваха. При това предстоеше рекорден полет!
— Господа — продължи мистър Сампсън, — аз ви каня да присъствувате при завръщането на „Сребристия фрегат“. Представяте ли си чудната гледка, когато от лазурното тропическо небе ще падне нашият суперстоманен метеорит и водите на това езеро ще приемат първата ни рожба, върнала се от далечния път?…
Журналистите стенографираха последните думи на романтичния мистър Сампсън, когато сигналните сирени разкъсаха тишината.
Директорът впери погледа си към пистата и с променено лице проследи излета.
— Господа! Моля ви да останете тука — каза той на журналистите, които безуспешно се опитваха да нагласят апаратите си. По-енергичните успяха да заснемат огнената следа и обърканото лице на директора.
Мистър Сампсън бързо влезе в кабинета, затвори плътно вратата и се хвърли към бюрото. Той натисна един от бутоните на телевизиофона (телефон и телевизор, съчетани в един апарат). На млечния екран се появи изображението на част от помещението на централния команден пост. Старшият инженер Пейсли се обърна. Напрегнатият му поглед се спря върху разгневеното лице на директора.
— Защо ракетата излетя?! — дрезгаво попита Сампсън.
— Не зная, господин директор — отговори старшият инженер. — В последния момент някой се е намирал в ракетата и е включил апаратите за управление от кабинета. Сигналните лампи известиха за това.
— Защо не ми съобщихте?!!
— Нямаше време. Стартът последва веднага. Но нашите радиолокатори следят движението. Засега ракетата се движи по изчислената траектория.
— За какъв дявол е тази траектория! Вижте вашия часовник и помислете какво ще стане след шестнадесет часа! Впрочем не губете време, а установете връзка със „Сребристия фрегат“ и опитайте да възстановите управлението по радиото. Ако успеете, докладвайте веднага!
Директорът превключи бутоните и върху екрана се появи кабинетът на началника на охраната.
— Полковник Смит — рязко каза Сампсън, — как си обяснявате този предсрочен излет?
— Господин директор, предполагам, че е непредпазливост от страна на господин Анри Байяр — отговори полковникът.
— Изразявайте се по-ясно! — нетърпеливо каза директорът.
— Господин Байяр с госпожица Бъртлет преди 15 минути отидоха в ракетата, за да проверят хронометъра на автоматичните уреди.