— Но нали Бъртлет няма пропуск за ракетодрума!
— Аз й дадох пропуск да отиде до асансьора на естакадата, тъй като тя помагаше на Байяр да носи инструменти.
— Полковник Смит, вие сте идиот!! Проверете поста пред асансьора!
Полковник Смит натисна бутон на друг телевизиофон, но екранът остана тъмен.
— Изпратете веднага човек към асансьора! — заповяда Сампсън.
След няколко минути съобщиха, че постовият лежи в асансьора в безсъзнание.
Директорът се върна при журналистите. Те веднага го обсипаха с въпроси.
— Още нищо не мога да ви кажа — отговори мистър Сампсън, — утре ще издадем официално съобщение. Ще ви моля да не тревожите общественото мнение.
Но общественото мнение вече не можеше да остане спокойно. На другата сутрин цялата западна преса се занимаваше с неочаквания излет на „Сребристия фрегат“. Някои вестници поместиха снимки на празната естакада и на мистър Сампсън. Не липсваха красноречиви надписи и сензационни предположения. Цели страници бяха посветени на „Новините от Централна Африка“.
„Тайнственият излет“, „Кой управлява «Сребристия фрегат»“… „Загадката край езеро Виктория“, „Изненадата в големия концерн «Виктори-Мун!»“ и какви ли не други заглавия с едрия си шрифт се хвърляха в очите на читателите.
Съветските и народнодемократическите вестници поместиха официалното съобщение на „Големия концерн“ и изявлението на председателя на Международната асоциация на астронавтите. Той съобщи, че изкуственият спътник на Земята вече е установил радиовръзка с екипажа на „Сребристия фрегат“ и че се очаква по-подробна информация.
В навечерието на заминаването Анри Байяр събра своите изчисления и записки, заключи бюрото и се огледа в кабинета. Всичко беше в ред, можеше да си отива в къщи. Чак сега той почувствува колко е изморен.
„Не е лошо да поспя малко преди излета — помисли той, — трябва да бъда бодър през целия път“.
Очите му се спряха върху електронната сметачна машина, заемаща почти цялата стена на кабинета. Байяр се сети, че трябва през време на отсъствието му да й подновят някои части.
Той протегна ръка към телефизиофона и натисна бутона за директорския кабинет.
Млечният екран се обля със светлина. Байяр видя директора да говори с началника на експедицията и с още един непознат човек, но никой от тях не се обърна към екрана на телевизиофона. Анри Байяр изключи бутона, пак го натисна, но и този път никой от тримата не реагира.
— Сигурно има повреда, включва се само обратната връзка — помисли Байяр и вече искаше да изключи апарата, за да не стане неволен подслушвач на чуждия разговор, но последните думи на непознатия човек привлякоха неговото внимание.
— Докато съществува лунната станция на Демократичната асоциация, нашите акции ще продължават да падат. Вие се убедихте в това и вече сте загубили не по-малко от нас. Втората лунна станция няма да спаси положението. Ето цяла година вие рекламирате този полет, а купувачите на лунните парцели стават все по-малко. Ние сме заинтересовани да знаем какъв е вашият окончателен план…
Анри Байяр използува паузата на диалога, съедини шнура на диктофона със специалния контакт на телевизиофона и включи моторчето. Това приспособление се използуваше обикновено за записване на магнитофонна лента нарежданията на шефа, когато подчиненият отсъствуваше от кабинета. Байяр без колебание реши да запише този разговор, за да си обясни някои неща, които ставаха напоследък във „Виктори-Мун“.
Малките ролки бавно се въртяха и върху магнитофонна лента невидимо се отпечатваха гласовете на тримата…
Мистър Сампсън самодоволно се усмихна:
— Няма да ви излъжа, ако кажа, че след не повече от две денонощия и вашите, и нашите акции ще подскочат. Но концернът „Виктори-Мун“ не е благотворително заведение — ще трябва да сключим спогодба, че занапред ще използувате само нашия междупланетен транспорт.
— Ние искаме да знаем конкретно на какво разчитате с този полет. Тогава ще можем да приказваме за някаква спогодба — отговори неизвестният (Анри Байяр вече се сети, че това е представител на нашумялото акционерно дружество по продажба на лунните парцели).
— Добре — каза весело Сампсън. — Ханс, кажете на мистър Уидеп, как ще протече вашият полет.
— Ние няма да летим въобще — отговори с усмивка инженер Ханс Вернер.
— Как така? — учуди се мистър Уидеп.
— Екипажът няма да лети — поясни инженерът. — Ракетата ще се командува по радиото в момента на излета и през първата част на пътя, а при наближаването на Луната тя ще се води по радиопеленга на лунната станция. Така тя ще намери достатъчно точно ракетодрума на станцията и ще експлодира при кацването върху него, като помете всички съоръжения в радиус на няколко десетки километри. Всякакви следи на лунната станция ще бъдат унищожени.