— Няма ли да се разкрие, че ракетата пътува без хора и да възникне подозрение във връзка с това?… — попита Уидеп.
— От ракетата периодически ще се предават радиосъобщения, предварително записани на магнитофонни ленти. Така ще се създава впечатление, че екипажът е на мястото си — отговори Вернер.
— А къде ще бъдат хората през това време? — осведоми се Уидеп.
— Екипажът ще се качи в ракетата в момента на излета и заедно с кабината на управлението ще остане на земята. Кабината като асансьор ще се прибере невидимо в тялото на естакадата, а дъното на ракетата ще се затвори с плоча от суперстомана. Миг след това ракетата ще тръгне.
— Хората предупредени ли са? — попита Уидеп.
— Не. Не искахме да ги предупреждаваме, за да не се разгласи този план. Ще ги принудим да мълчат и ще ги пратим на Луната с втората истинска транспортна ракета, за да основат нашата лунна станция.
— Всички ли са надеждни? — се обърна Уидеп към Ханс Вернер.
— Съмняваме се в Байяр — каза началникът на „експедицията“, — той има приятели-колеги в Демократичната асоциация.
— Нищо — спокойно се обади Сампсън, — за Байяр ние имаме такава симпатична заложничка като мис Кетрин Бъртлет. Аз познавам сърцата на хората, на които плащам…
Анри Байяр слушаше откровения разговор и възмущение кипеше в него. Ако човек не знаеше за какво приказват, можеше да си помисли, че е обикновена приятелска беседа. Ето какво означаваха секретните изменения в конструкцията на „Сребристия фрегат“, извършени напоследък!
В този момент Уидеп насочи погледа си към екрана на телевизиофона. Байяр настръхна. Но изглежда наистина екранът в кабинета на директора оставаше тъмен, защото Уидеп с обикновен глас попита:
— Мога ли да се обадя оттук на нашия главен директор. Ще му намекна за приятната новина и ще се уговорите кога да се срещнете за спогодбата.
— Един момент, да ви включа градската линия — каза Сампсън, — аз бях изолирал телевизиофона, за да не ни пречат…
С тези думи той стана от канапето и се запъти към бюрото. Анри Байяр видя, че директорът се приближава към екрана и бързо изключи своя апарат. След това той пусна моторчето на диктофона в обратната посока. Магнитната лента за кратко време се пренави на лявата ролка и моторчето спря автоматично. Байяр извади ролката с лентата, зави я в лист хартия и я сложи в чантата си.
— Значи той е изключил телевизиофона си — продължаваше да обмисля Байяр — и случайно е станало съединение в контакта на обратната връзка с моя апарат…
Повече Анри Байяр не се бави в кабинета си. До излета оставаха седем часа. Трябваше да се действува веднага.
Той завари Кетрин Бъртлет у дома си. Още в първия момент тя забеляза, че нещо се е случило.
— Какво има, Анри? — попита тя загрижено. — Изглеждаш много разтревожен.
— Хайде да идем на брега, Кет — отмина въпроса й Байяр, — искам поне един час преди раздялата да бъдем сами и никой да не ни търси.
Кетрин помисли, че предстоящата раздяла толкова е развълнувала Анри и му кимна с глава, като се усмихна радостно.
Те се качиха в откритата кола на Байяр и когато порталът на „Виктори-Мун“ остана далече, Анри включи автомата на шофирането, отвори чантата си и показа ролката с магнитната лента на Кетрин.
Колата послушно следеше бялата ивица върху асфалта на шосето и с помощта на радиолокатора в предната си част спокойно заобикаляше случайните препятствия. А встрани от модерното шосе се сгушваха в здрача първобитните колиби на черните роби, с евтиния труд на които бяха изградени и огромните блокове от стомана, бетон и стъкло, и забилата се в небето естакада на ракетодрума, и това шосе.
Но не тези сравнения вълнуваха сега двамата учени. Застрашена беше съдбата на големите техни колеги, прекрачили вече прага на вселената! Застрашена беше съдбата на първата лунна станция.
Анри Байяр беше французин, Кетрин Бъртлет — англичанка. Те принадлежаха към такъв тип учени, които не се замислят много по обществените въпроси. Работата ги събра в „Големия концерн“, където работеше и бившият нацист Ханс Вернер, и други, различни по убеждения учени. Част от тях работеха честно с мисълта, че отварят пред човечеството пътища към другите планети и звезди. Те създаваха сложни машини и свръхтвърди стомани, свръхчувствителни прибори и „умни“ автомати. Но отвъд лабораториите и цеховете, където те се трудеха, съществуваха още техните господари, които продължаваха да водят борба за своите акции, за своите печалби.