Войните на земята бяха вече забранени. В демократичния лагер бяха открити лъчи, които на голямо разстояние можеха да предизвикват експлозии на ядрени материали. Агресивните държави, натрупали големи запаси от такива материали, бяха принудени да се откажат от тяхното приложение за военни цели. Беше създаден Постоянен контролен орган, който следеше производството на атомни материали и употребата им.
И ето, сега отново някои крояха планове да употребят атома за унищожаване на хора и на най-големите постижения на техния труд! Честното икономическо съревнование беше неизгодно за капиталистите. Но вече и те се стараеха да скрият колкото се може по-добре своите злодеяния. Катастрофа на разстояние 384 хиляди километра от Земята! Кой може да докаже, че експлозията на „Сребристия фрегат“ е преднамерена? Злополука при кацването! Загиването на голям брой учени от лунната станция и от концерна „Виктори-Мун“! Каква храна за вестниците, за фантазиите на журналистите! А катастрофата може да се припише и на Международната асоциация на астронавтите!…
Байяр спря колата на един завой, където шосето се спускаше съвсем близо до брега. Двамата учени като обикновени туристи слязоха към водата и седнаха върху тревата така, че да виждат завоя на шосето. Тук никой не можеше да ги подслуша. Вълните и топлият вятър нямаше да отнесат думите им към директорския кабинет, към ушите и очите на телевизиофоните и специалните подслушвателни апарати.
— Сега ти знаеш всичко, Кет — каза Байяр, — трябва бързо да решим какво да правим. Аз съм намислил нещо, но искам да чуя какво ще предложиш.
— Не можем ли да разкрием веднага този предателски план? Тук са събрани толкова журналисти. След два часа радиостанциите и вестниците ще разнесат тази новина по целия свят.
— Не, Кетрин, това няма да попречи на Сампсън и неговите хора да дадат старт на ракетата. Тогава ще остане само едно веществено доказателство — тази магнитна лента. Не зная дали то ще бъде достатъчно.
— А какво ще стане с ракетата след този старт? Сигурно те ще я експлодират някъде в междупланетното пространство, като дадат импулс по радиото?
— Да, и аз така мисля. Но те могат да я насочат все пак и към лунната станция. Откъде да знаем на какво са способни. Може би те ще искат да предизвикат някоя нова война?
— Но на лунната станция ще бъдат предупредени и няма да дават радиопеленг на ракетата — предположи Кетрин.
— Какво от това? Повече или по-малко точно ще я насочат от централния команден пост. Размерът на експлозията ще бъде достатъчен, за да унищожи станцията и при неточно кацване.
— Анри — нерешително каза Кетрин, — може би да се обърнем за помощ към Съветския съюз? Те могат да предизвикат експлозията на „Сребристия фрегат“ още в стратосферата.
— Аз съм мислил вече за това, Кет — отговори Байяр, — но всичко се опира пак в голямата сила на експлозията. Това е опасно. Не забравяй какви са запасите на атомно-водородното гориво в „Сребристия фрегат“. А на по-голямо разстояние от Земята лъчите могат да не подействуват и той ще бъде изпуснат.
— Какво да правим тогава, Анри? Кажи какво си намислил — каза нетърпеливо Кетрин Бъртлет.
— Този вариант, който ще ти предложа — каза Байяр, — е по-благоприятен и за нас двамата. Досега ти не си помислила, че ние трябва да спасяваме не само лунната станция, но и себе си. Какво ще стане с нас след тези разкрития?
— Вярно, че аз не помислих за това — отговори Кет, — но ще се опитаме да избягаме някъде.
— Мила Кет — възрази Байяр, — оттук не можем да избягаме никъде освен на Луната…
— Искаш да кажеш… — блесна с очите Кет.
— Сети ли се? Ще намерим начин да проникнем двамата в „Сребристия фрегат“ и ще стартираме. Докато всички се опомнят, ние ще пресечем вече стратосферата! Нали ти съжаляваше, че не са те включили в състава на „експедицията“. Ето сега ще имаш възможност да преживееш такъв полет.
— Това е чудесно като идея, Анри. Но дали ще се справим с управлението двамата? И кога да тръгнем? Трябва да изчислим новата траектория на пътуването, тъй като ще тръгнем по-рано.
— Всичко това ще обмислим. Но сега трябва да се върнем в концерна. Може да им се стори подозрително, че толкова дълго отсъствуваме преди излета. Аз ще се заема да изчисля на сметачната машина новата траектория, а ти през това време ще изпратиш с въздушна поща „колет“ на един мой приятел в Париж. Най-късно в други ден хората ще знаят съдържанието на магнитната лента. Ще напишем и едно разяснително писмо. Кой знае как ще свърши нашият полет. Трябва да знаят всички защо постъпихме така.