Уидеп и главният директор на Акционерното дружество на лунните парцели още през нощта бяха заминали със собствен самолет в неизвестно направление.
Журналистите бяха помолени да напуснат територията на „Виктори-Мун“. Новините около полета на „Сребристия фрегат“ се разпространяваха светкавично. Световната общественост бързаше да изясни дали наистина Сампсън е имал агресивни цели, или са виновни двамата учени. Но още по-бързо летеше напред „Сребристият фрегат“ и с всяка секунда се доближаваше не само до лунната орбита, но и до своята гибел.
Само трима души от „Виктори-Мун“ знаеха, че в щурманската кабина на ракетата беше инсталиран хронометър със секретно устройство, който беше почнал да работи автоматично в момента на излета. Този хронометър беше предвиден, за да унищожи ракетата в междупланетното пространство при някаква несполука. Сега той броеше последните минути на Байяр и Бъртлет. Часовата му стрелка бавно се доближаваше до друга малка стрелка, която сочеше времето на експлозията. „Сребристият фрегат“ беше обречен, тъй като изменението на времето на хронометъра можеше да се командува само по радиото, от централния команден пост. А сега ракетата се управляваше ръчно и от вътрешни автомати.
Мистър Сампсън, началникът на несъстоялата се експедиция, Ханс Вернер и старшият инженер Пейсли не напускаха централния команден пост. Те записваха слабите радиосигнали, идващи от междуплаветното пространство, и внимателно следяха развоя на преговорите между Байяр и Северски. Няколко пъти Сампсън беше се опитал да влезне във връзка с Байяр, но той не отговаряше.
— Виждате ли, мистър Сампсън — каза след дълго мълчание Вернер, — колко сполучлива се оказа идеята ми за резервния хронометър. Ако ракетата на Ганев пристигне навреме, тя ще бъде унищожена.
— Добре, ще бъде, ако Ганев не се забави — отговори Сампсън, — тогава експлозията ще може да се обясни със сблъскване на двете ракети.
— От преговорите им личи — добави Пейсли, — че моментът на експлозията ще бъде навременен. Ракетата на Ганев ще се срещне със „Сребристия фрегат“ седем минути преди експлозията. Прехвърлянето на Байяр и Бъртлет ще им отнеме не по-малко от това време.
— И така — завърши Сампсън, — приятната разходка на Анри и Кетрин ще свърши зле за тях. Международната асоциация няма да има сериозни доказателства, а ние не ще носим отговорност за авантюристичната постъпка на нашите подчинени. Те излъгаха преди всичко нас!
С тези разсъждения мистър Сампсън се стараеше да ободри себе си и своите колеги. След три часа се очакваше да пристигне комисията на Постоянния контролен орган. Какви щяха да бъдат нейните изводи? Дали загиването на Байяр и Бъртлет щеше да бъде достатъчно, за да се скрие истината?
— Какво ще правим, ако не ни се удаде да се оправдаем? — попита Вернер, сякаш отгатнал мислите на шефа.
— Не се безпокойте — с пресилено оптимистичен тон отговори Сампсън, — вие вече имате опит, как да избегнете ръката на правосъдието. Мога да се похваля, че и аз на младини съм се упражнявал в това. Лошото е, че ще загубим „Виктори-Мун“. Много скъпо ще ни струва експлозията на двете ракети.
— Мислите ли, че Постоянният контролен орган ще има силата да конфискува съоръженията и атомните запаси на „Виктори-Мун“? — попита Пейсли.
— Разбира се — отговори Сампсън. — Как ще се борим с противоатомните лъчи? Аз нямам намерение да присъствувам при експлозията на „Виктори-Мун“ като капитан на потъващ кораб.
В този момент от „Сребристия фрегат“ долетяха нови сигнали. Анри Байяр съобщаваше на Ганев, че „Сребристият фрегат“ е попаднал в зона на метеори. По корпуса са били почувствувани няколко удара. При опита на Байяр да излезе със скафандъра навън, за да прегледа корпуса на ракетата, се е оказало, че външната врата не може да се отвори. Изглежда, че един от метеорите е заклинил вратата…
Сампсън се изсмя:
— Капанът стана още по-здрав!… Но чакайте… Аз имам интересна идея… Като че ли ние ще можем да получим истинската цена на „Виктори-Мун“! Имаме точно толкова време до идването на комисията, колкото е необходимо, за да унищожим лунната станция! Вернер, проверете дали бягството ни е осигурено…
Ханс Вернер и Пейсли изгледаха учудено директора, а той с възвърналото се чувство на увереност каза:
— Когато ракетата на Ганев наближи „Сребристия фрегат“, ще съобщим на Байяр за секретния хронометър и за предстоящата експлозия!…
През първите минути на полета Анри Байяр и Кетрин Бъртлет още не можеха да се освободят от напрежението на последните няколко часа. Те бяха се излегнали в креслата на пилотската кабина, мълчаливо наблюдаваха приборите и от време на време поглеждаха през дебелите стъкла на големите кръгли прозорци.