Сигналите се прекратиха.
„Сампсън иска да вземе управлението на «Сребристия фрегат» — помисли Байяр. — Няма съмнение, че той ще го насочи, след като увеличи закъснението, срещу лунната станция. Какво можем ние да направим? Може би да развалим радиоуправлението на «Сребристия фрегат», преди да се отделим?… Не, това няма да помогне — кабината ще се движи по инерция близо до ракетата и експлозията ще унищожи и нея. Хората на Ганев няма да имат време да ни прехвърлят. Дори ако ни откарат заедно с кабината, все едно, за това малко време не ще могат да се отдалечат на достатъчно безопасно разстояние от «Сребристия фрегат». Ще загинем всички… Сампсън е направил добре сметката си. И все пак той бърка — ние няма да купим живота си с цената на лунната станция.“
Байяр каза на Кетрин, че иска да провери координатите на „Сребристия фрегат“ и отиде в щурманската кабина. Погледът му се спря върху часовник, монтиран в дясната страна на таблото с прибори.
„Може би Сампсън лъже и това е обикновен часовник?“ — помисли той.
Но допълнителната стрелка точно сочеше съобщеното време на експлозията. Разстоянието между часовата стрелка и нея ставаше все по-малко.
Байяр се върна в пилотската кабина и предаде шифровани сигнали на Сампсън:
„Съгласен съм да включа радиоуправлението на «Сребристия фрегат». Увеличете закъснението на хронометъра.“
Анри зачака отговора, но той не последва. Мълчаливият ултиматум на Сампсън беше ясен — трябваше да се отделят заедно е кабината или да загинат. Оставаше да се направи избор.
Байяр се обърна към Кетрин и едва сега тя забеляза вълнението му.
— Какво още се е случило, Анри? — попита тя. — Да не сме се отклонили от траекторията?…
— Не, Кетрин, работата е много по-сериозна — отговори Байяр.
Той й разказа накратко за секретния хронометър и предложи да се отделят от ракетата заедно с кабината, като развалят преди това радиоуправлението. Байяр скри, че Ганев няма да има време да откара кабината в друга част на междупланетното пространство.
Кетрин искаше да попита нещо, но Анри каза спокойно, за да не предизвика никакви подозрения:
— Не губи време, Кет, обличай скафандъра. Аз през това време ще съобщя на Ганев да не гони „Сребристия фрегат“, а да търси кабината.
Кетрин послушно започна да облича суперстоманения костюм. Байяр се свърза с Ганев, предаде новината и изключи апаратите. Когато на Кетрин оставаше да си сложи шлем от прозрачна суперетомана, Анри се приближи до нея и каза:
— Това е нов риск, Кет. Обещай ми, че каквото и да стане, ще понесеш всичко е мъжество. Да се сбогуваме…
Кетрин го изгледа с тревожно учудване и той добави:
— За всеки случай…
Анри се наведе и целуна любимите топли устни.
Ето вече и шлемът на Кетрин беше сложен. Тя седна в креслото и пристегна скафандъра към облегалото със специални каишки, които се използуваха при старт. В следващия момент тя видя, че Анри й направи някакъв знак с ръка и излезе през вратата, водеща към щурманската кабина. Вратата плътно се затвори. Кетрин направи движение да стане, но каишките я държаха здраво. Докато тя се мъчеше да ги откопчее, кабината започна да се движи надолу като асансьор. След няколко секунди над главата на Кетрин се откри четириъгълник. Кабината без таван продължи пътя си по инерция близо до огромното сребристо тяло на ракетата.
Анри Байяр, останал сам в „Сребристия фрегат“, мина покрай прозорците на всички помещения. Кабината с Кетрин не се виждаше отникъде. Само порасналият сърп на Луната закриваше половината от десния прозорец на щурманската кабина. Байяр седна в креслото и хвърли поглед към таблото. Допълнителната стрелка на хронометъра още стоеше на старото си място. До експлозията оставаха 9 минути.
— Защо се бави Сампсън — се запита Анри, — дали не е променил намеренията си?
Чу се шумът на двигателите, ракетата се дръпна напред, познатата вече тежест притисна тялото към креслото.
Покрай прозореца бързо мина кабината с Кетрин. За един миг тя остана далече назад. Байяр успя да забележи, че кабината е без таван и че Кетрин лежи в креслото без признаци на живот.
„Сигурно е загубила съзнание — помисли той, — но така може би е по-добре. Ракетата на Ганев е на една минута път. С тях сигурно има лекар… Но какъв подлец е Сампсън! В такава «херметична» кабина Кетрин без скафандър би била вече разкъсана от разликата на наляганията и смразена от студа на междупланетната пустиня! Да се унищожат и свидетелите, и лунната станция — какво по-хубаво от това? Грешите, мистър Сампсън — един жив свидетел ще остане и лунната станция ще съществува! А утре ще се разчуят и вашите собствени признания, записани на магнитофонната лента!…“