Бързия Бен го погледна учудено. Сърцето в гърдите му подскочи. Възможно ли беше? Не трябваше ли да е усетил нещо? Някакъв риск, намек някакъв за безсмъртно присъствие?
— Още нещо, чародеецо — измърмори Хеърлок и пристъпи още една крачка. — Предната нощ треската на Татърсейл стигна до най-високата си точка. Тя изкрещя за някаква монета. Монета, която се въртяла, но сега била паднала, подскочила и се озовала в нечия ръка. Трябва да ми кажеш за тази монета… трябва да видя мислите ти, Чародеецо. — Куклата изведнъж спря и погледна ножа в ръката си. Хеърлок се поколеба, видимо смутен, после прибра оръжието в канията и клекна. — Какво му е толкова важното на една монета? — изръмжа той. — Нищо. Тази кучка бълнуваше… по-силна се оказа, отколкото мислех.
Бързия Бен замръзна. Куклата, изглежда, беше забравила за присъствието му. Мислите, които чуваше сега чародеят, бяха на самия Хеърлок. Той разбра, че наднича през счупения прозорец в безумния кукленски мозък. И точно там се криеше цялата опасност. Чародеят затаи дъх, докато Хеърлок продължаваше, приковал очи в облаците долу:
— Джиър трябваше да я убие — щеше да я убие, ако не беше онзи идиот капитанът. Каква ирония — сега той се грижи за нея и посяга към меча си всеки път, щом се опитам да я приближа. Знае, че бих изтръгнал живота й за миг. Но онзи меч! Кой ли бог си играе с този глупав благородник? — Куклата продължи да говори, но думите й заглъхнаха в неясно мърморене.
Бързия Бен изчака с надеждата, че ще научи нещо повече, но и това, което вече бе чул, беше достатъчно, за да накара сърцето му да заблъска в гърдите. Това безумно същество беше непредсказуемо и единственото, което го удържаше, бе много слабият контрол — нишките на магическата сила, които той бе привързал към дървеното тяло на Хеърлок. Но с тази лудост идваше и сила — достатъчно ли беше тази сила, за да скъса нишките? Не можеше вече да е толкова сигурен в контрола си, колкото преди.
Хеърлок се беше смълчал. Нарисуваните му очи продължаваха да блестят с черен пламък — изтичащата сила на Хаоса. Бързия Бен пристъпи към него.
— Проследи плановете на Тайсхрен — заповяда той и изрита силно. Носът на ботуша му удари гърдите на Хеърлок и куклата политна от ръба, превъртя се във въздуха и запропада надолу. Гневното й ръмжене заглъхна и тя изчезна сред жълтите облаци.
Бързия Бен вдиша дълбоко гъстия застоял въздух. Надяваше се, че това грубо прогонване ще е достатъчно, за да заличи от паметта на Хеърлок последните няколко минути. Все пак усещаше, че нишките на контрол се изпъват все повече. Колкото повече този Лабиринт изкривеше Хеърлок, толкова повече сила щеше да се окаже под неговата власт.
Чародеят вече знаеше какво трябва да направи — всъщност подсказал му го беше самият Хеърлок. И все пак Бързия Бен не жадуваше да го започне. Горчива жлъч се надигна в гърлото му и той се изплю над ръба. Въздухът вонеше на пот и чак след миг той осъзна, че е собствената му пот. Изсъска проклятие.
— Време е да си ходим — промълви той и вдигна ръце нагоре.
Вятърът се върна с рев и той усети как тялото му се понесе нагоре, в пещерата над него, а после — в следващата. И докато пещерите се спускаха около него като мъгла, една-единствена дума се впи в мислите му, дума, която сякаш се уви около проблема с Хеърлок като паяжина.
Бързия Бен се усмихна, но усмивката му бе израз на ужас. А думата си остана: „Джиър“, и с това име ужасът на чародея намери своето лице.
Уискиджак се надигна сред пълна тишина. Хората около него бяха строги, със забити в земята или приковани някъде встрани погледи; затворени в нещо лично, където се таяха най-мрачните мисли. Единственото изключение беше Сори, която се взираше в сержанта със светнали, одобряващи очи. Уискиджак се зачуди какво ли търси одобрението в тези очи… после тръсна глава ядосан, че част от подозренията на Бързия Бен и на Калам са се промъкнали в мислите му.
Извърна поглед встрани и видя приближаващия се Бен. Чародеят изглеждаше уморен, лицето му беше пепеляво. Погледът на Уискиджак се стрелна към Калам.
Убиецът кимна и каза:
— Всички, живо! Натоварете лодката и се пригответе.
Бойците тръгнаха към брега, с Малът начело.
Докато чакаха Бързия Бен, Калам каза:
— Взводът изглежда съсипан, сержант. Фидлър, Тротс и Хедж извадиха от тунелите толкова пръст, че трупа на империята могат да заровят с нея. Тревожа се за тях. Малът… той като че ли се държи засега… Все пак, каквото и да разбира Сори от риболов, съмнявам се, че някой от нас може да гребе дори в градинско фонтанче. А се каним да преминем това проклето езеро, голямо почти колкото море!
Уискиджак стисна зъби, след което насила сви рамене.