Лорн вдигна меча и се присви. Мечът засече летящото копие и със същото движение тя се извърна и го отметна встрани. Копието профуча покрай нея и се заби в земята вдясно.
Чу зад себе си свистенето на стрелата на арбалета. Докато се извръщаше отново към четиримата баргасти, чу болезнен вик от другата си страна — войникът до нея, изглежда, беше забравил за раната си и бе вдигнал оръжието си.
— Адюнкта, пазете се!
Баргастът вдясно извика, тя се обърна и го видя как пада, прободен от стрелата.
Четиримата воини срещу тях бяха вече само на четиридесет стъпки. Двамата с копията замахнаха и ги хвърлиха. Лорн остана на място, разбрала почти мигновено, че прицеленото към нея ще отлети много встрани. Войникът до нея залегна наляво, но недостатъчно, за да избегне копието, която го порази в дясното бедро. Удари го с такава сила, че го прониза и се заби в земята. Войникът само изпъшка и вдигна меча да отбие хвърчащата към главата му брадва.
В този момент Лорн вече влизаше в схватка с връхлитащия срещу нея баргаст. Брадвата му беше по-късо оръжие и тя използва това предимство. Той парира удара й с обкованата с мед дръжка, но Лорн вече се беше присвила в кръста, довърши лъжливия ход и се провря под брадвата. Острието на меча й улучи баргаста в гърдите и проби жилавата му кожена броня като плат.
Атаката я беше увлякла и мечът за малко не се изтръгна от ръцете й, когато дивакът залитна и падна по гръб. Изгубила равновесие, тя залитна напред — очакваше смъртоносния удар на брадвата. Но той не дойде. Тя се обърна и видя, че мъжът с арбалета е извадил меча си и влиза в схватка с другия баргаст. Обърна се на другата страна да види как е другият й защитник.
Той се държеше, макар срещу него да бяха двама баргасти. Беше успял да изтръгне копието от земята, но то все още беше забито в крака му.
Лорн се втурна към баргаста вдясно, но в този момент една брадва удари войника в гърдите. Люспестата броня изпращя — тежкото острие я разкъса. Войникът изпъшка, падна и кръвта бликна от зейналата рана.
Лорн не можеше вече да направи нищо, за да го защити, и само с ужас видя как брадвата отново се вдига и се стоварва върху главата му. Шлемът се огъна и вратът на войника се прекърши.
Лорн бясно замахна към баргаста, не улучи и падна. Мечът изхвърча от ръката й.
„Сега единственото, което остава, е да умра“ — помисли тя и се превъртя по гръб.
Баргастът се изправи над нея, изръмжа и вдигна брадвата.
И изведнъж земята под него изригна и от недрата й изникна една костелива ръка и го стисна за глезена. Изпращяха кости и войникът изкрещя. Лорн само гледаше. Вяло се зачуди къде са се дянали другите двама диваци. Шумът на боя сякаш беше заглъхнал, но земята отдолу затътна.
Баргастът зяпна с разширени от ужас очи костеливата ръка, вкопчена в пищяла му. Изкрещя отново, когато между краката му изникна широкият нащърбен връх на кремъчен меч. Пусна брадвата и посегна отчаяно с двете си ръце да отклони меча, изви го на една страна и зарита със свободния си крак. Но беше много късно. Мечът го наниза, заби се в бедрената кост и го надигна от земята. Смъртният му вик полетя към небесата.
Лорн с мъка се изправи. Дясната й ръка увисна безсилно. Разбра, че тътенът е от ударите на копита, и се обърна в посоката, от която идваха. Малазанец. След като размътеният й ум го осъзна, тя извърна очи от ездача и се огледа. Двамата й защитници бяха мъртви; а от двата баргастки трупа стърчаха стрели.
Вдиша — болката я прониза през гърдите — и зяпна съществото, което беше изникнало изпод земята. Беше загърнато в гнили кожи и стоеше изгърбено над тялото на баргаста: едната му ръка още стискаше крака му. Другата държеше кремъчния меч, забит през цялото тяло — върхът стърчеше от врата му.
— Очаквах те още преди няколко дни — каза Лорн и го изгледа с гняв.
То се обърна да я погледне, лицето му бе скрито в сянката на жълтата костена коруба на шлема му. Шлемът беше от череп на някакъв рогат звяр, единият рог бе прекършен в основата.
— Адюнкта! — извика ездачът, спря зад нея и се смъкна от седлото.
Дотича до нея, стиснал все още лъка в ръката си. Огледа я с едното си око, остана като че ли доволен, че раната й не е смъртоносна, и прикова погледа си в масивното ниско туловище на съществото пред тях.
— Кълна се в дъха на Гуглата… Т’лан Имасс.
Лорн продължаваше да гледа с яд Т’лан Имасс.
— Знаех, че си някъде наоколо. Само това обяснява появата на един баргастки шаман с неговите набързо подбрани ловци в района. Трябва да е използвал Лабиринт, за да стигне тук. Къде беше все пак?