Гореше от нетърпение да се срещне с Тайсхрен и неговата магьосница Татърсейл — името й беше познато, гъделичкаше някакви спомени, родени като че ли в детството й. И всички тези неуловими намеци бяха загърнати в плаща на страха. Но беше решена да се справи с това, когато му дойде времето.
Портите се разтвориха. Тя вдигна очи и видя пехотинеца. Водеше си и компания. Ток-младши отдаде чест и вложената в него енергичност накара Лорн да се зачуди на кого ли всъщност е по-верен. Адюнктата се смъкна бавно от седлото и кимна на Върховен юмрук Дужек.
Той сякаш се беше състарил с десет години от последния път, когато го беше видяла, само преди тринайсет месеца в Дженабарис. Лека усмивка пробяга на устните на Лорн, щом сцената изникна в ума й: Върховният юмрук — съсипан и уморен еднорък мъж, адюнктата на императрицата — дясната й ръка стегната в превръзка, и Ток-младши, последният представител на Нокътя на Дженабакъз, едноок, половината му лице обезобразено от огън. Това бяха те тримата, представителите на три от четирите имперски сили на континента, и всички приличаха на същества, излезли от пъкъла.
Неразбрал усмивката й, Дужек се ухили.
— Аз също се радвам да ви видя, адюнкта. Преглеждах докладите на интендантството, когато стражът ми съобщи за пристигането ви. — Огледа я замислено и усмивката му се стопи — Ще ви намеря денълски лечител, адюнкта.
— Магьосничеството не ми действа, Върховен юмрук. От много време. Един обикновен знахар ще е достатъчен. — Очите й се присвиха. — Стига да не ми се наложи да размахвам меча си зад стените на Пейл.
— Не давам никакви гаранции, адюнкта — отвърна небрежно Дужек. — Хайде да тръгваме. Ще поговорим по пътя.
Лорн се обърна към Ток-младши и каза сухо:
— Благодаря за ескорта, боец.
Дужек се засмя и очите му блеснаха.
— Не е необходимо, адюнкта. Знам кой е и какво е Ток-младши — както го знаят буквално всички. Ако е толкова добър като Нокът, колкото като войник, ще е добре да го запазите жив.
— Тоест?
Дужек махна с ръка да тръгват.
— Тоест, неговата репутация като войник във Втора е единственото, което го пази да не му забият ножа в гърлото. Тоест, разкарайте го от Пейл.
Адюнктата погледна Ток и каза:
— Е, ще се видим по-късно.
Настигна с няколко крачки миналия вече под арката на портата Дужек и тръгна редом с него през града. По улиците войници насочваха търговските фургони и градските тълпи. Белезите от смъртното бедствие, изсипало се над града, все още личаха по сградите, но строителите вече се бяха заловили с възстановителните работи под указанията на военните.
— Благородничеството скоро ще бъде подложено на клане — каза Дужек. — Тайсхрен държи да бъде цялостно и публично.
— Имперска политика — отвърна хладно Лорн. — Знаете го много добре, Върховен юмрук.
Дужек я погледна с яд.
— Девет от всеки десет благородници на бесилото ли, адюнкта? Включително и децата?
Лорн го зяпна и след миг каза:
— Да, това изглежда прекалено.
Дужек помълча известно време. Вървяха по главния булевард, а после нагоре по хълма към имперския щаб. Мнозина се извръщаха и ги поглеждаха студено. Дужек, изглежда, бе познат на гражданството на Пейл. Лорн се опита да долови що за атмосфера създава присъствието му, но не разбра съвсем дали е страх, или уважение, или и двете.
— Задачата ми — каза Лорн, щом приближиха до една триетажна каменна сграда, чийто вход беше преграден от десетина бдителни морски пехотинци, — скоро ще ме отведе извън града…
— Не желая подробности, адюнкта — прекъсна я Дужек. — Правете каквото трябва да правите, но не се бъркайте в моята работа.
Тонът му не беше заплашителен, беше почти учтив, но Лорн се напрегна. Този човек го тласкаха към нещо и го тласкаше Тайсхрен. Какво ли си беше наумил Върховният маг? От цялата ситуация просто вонеше на некомпетентност.
— Та както казвах — продължи Лорн, — дълго време няма да ме има тук. Но когато се върна — гласът й се втвърди, — ще дам на Върховния маг да разбере, че намесата му в управлението на града няма да бъде търпяна. Ако ви трябва подкрепа, имате я, Дужек.
Спряха пред входа на сградата и старият мъж я изгледа твърдо, сякаш преценяваше искреността й. Но когато заговори, думите му я изненадаха.