— Мога сам да се погрижа за проблемите си, адюнкта. Постъпете както намерите за добре. Аз не искам нищо.
— Значи ще позволите тези крайности с избиването на благородници?
Лицето на Дужек се изопна.
— Бойната тактика може да се прилага във всяка ситуация, адюнкта. А Върховният маг не е тактик. — Обърна се и я поведе нагоре по стъпалата. Двама от стражите отвориха вратите, които изглеждаха нови и добре обковани с бронз. Върховният юмрук и адюнктата влязоха.
Закрачиха по дълъг коридор, с врати от двете страни на всеки десетина стъпки. Пред всяка стоеше на пост морски пехотинец. На Лорн й стана ясно, че инцидентът с Хрътката е повишил бдителността почти до абсурдни размери. След което я порази друга мисъл.
— Върховен юмрук, имало ли е посегателства над живота ви?
Дужек изсумтя почти с насмешка.
— Четири през последната седмица, адюнкта. Човек привиква. Всички тези пехотинци са тук доброволно — дори не ме слушат вече. Последният убиец беше така жестоко посечен, че дори не можах да разбера мъж ли е бил, или жена.
— Много ли имате от Седемте града в легионите си, Върховен юмрук?
— О, да. Верни са до смърт, когато се наложи.
Верни, но на какво, зачуди се Лорн, и на кого? Бойците от Седемте града напоследък ги изпращаха по други места. Императрицата не искаше войниците на Дужек да са в течение, че отечеството им е на ръба на открит бунт. Подобна вест можеше да наклони везните тук на Дженабакъз, а това на свой ред можеше да ускори събитията в Седемте града. И Лорн, и императрицата си даваха ясна сметка колко опасно е станало положението и наистина трябваше да подхождат много внимателно в усилията си да поправят нещата. А сега ставаше ясно, че Тайсхрен представлява сериозен проблем.
И тя осъзна, че се нуждае от подкрепата на Дужек много повече, отколкото той от нейната.
Стигнаха до масивната двукрила врата в дъното на коридора. Войниците от двете й страни отдадоха чест на Върховния юмрук, след което я отвориха. Зад вратата имаше голямо помещение, с голяма дървена маса в центъра. Повърхността й беше отрупана с карти, свитъци и стъкленици с мастило и боя. Дужек и Лорн влязоха и вратата зад тях се затвори.
— Тайсхрен е уведомен за пристигането ви, но ще се позабави малко — каза Дужек и седна на ръба на масата. — Ако имате към мен въпроси, свързани с последните събития в Пейл, можете да ги зададете сега.
Тя разбра, че й предоставя възможност да чуе отговори, които няма да дойдат от устата на Тайсхрен. Въпреки че зависеше само от нея коя версия за истината щеше да приеме. Лорн започна да разбира думите на Дужек за бойната тактика. Пристъпи до близкия стол и се настани, без да бърза, върху меките му възглавници.
— Добре, Върховен юмрук. Да започнем с по-дребните неща. Имахте ли някакви затруднения с морантите?
Дужек се намръщи.
— Странно, че задавате този въпрос. За някои неща са станали много опърничави напоследък. Адски трудно ми беше да накарам Златните им легиони — елитните им бойци — да се бият с Каладън Бруд. Изглежда, го смятат за твърде почетна фигура, за да се отнасят с него като с враг. Целият ни съюз в това отношение беше доста разклатен, но накрая заминаха. Скоро ще им изпратя Черните в подкрепление.
Лорн кимна.
— Подобни проблеми имаме със Зелените и Сините в Дженабарис. Което обяснява защо дойдох по суша. Императрицата съветва да се възползваме максимално от съюза, тъй като може да не се запази задълго.
— Нямаме голям избор — изръмжа Дужек. — Колко легиона ще ми пратите с пролетния транспорт?
Лорн се поколеба.
— Два. И един полк уикски пиконосци. Уикците и Единадесети легион ще бъдат разтоварени при Натилог. Нинтците ще дебаркират в Нисст и ще се присъединят към мобилизираните части — императрицата вярва, че тези подкрепления ще стигнат, за да бъде разбита Пурпурната гвардия при Лисичи проход и така да се открие флангът на Бруд.
— Значи императрицата е глупачка — отвърна твърдо Дужек. — Мобилизираните са почти безполезни, адюнкта, а догодина по това време Пурпурната гвардия ще е освободила Нисст, Трийт, Едноока котка, Порул, Гаралт и…
— Знам го списъка. — Лорн рязко стана. — Догодина ще получите още два легиона, Върховен юмрук. Това е всичко.
Дужек помисли малко, вперил поглед в картата на масата. Лорн зачака. Знаеше, че е затънал в пресмятане около прегрупирания, промяна на тактически планове за следващата сезонна кампания, че преценява наум възможните ходове на Каладън Бруд и на командира на Пурпурната гвардия принц К’азз. Най-сетне той се окашля.
— Адюнкта, възможно ли е да разменим местата за дебаркиране? Единадесети и уикските пиконосци да слязат на източния бряг, южно от Епъл. Девети — на западния бряг, за Тюлипс.