— Освен Дужек и Татърсейл — каза Тайсхрен — сме прочистили всички останали. Колкото до Уискиджак и неговия взвод, той е изцяло във вашите ръце, адюнкта.
— С малко късмет — каза Лорн и се намръщи, като видя как трепна Върховният маг. — Какво има?
— Нощем се допитвам до Драконовата си колода — заяви той. — И съм сигурен, че Опонн се е намесил в делата на смъртните. Четенето на самата Татърсейл до голяма степен подкрепи съмненията ми.
Лорн го изгледа рязко.
— Тя е адепт?
— Много повече от мен — призна Тайсхрен.
Лорн помисли.
— Какво можете да ми кажете за намесата на Опонн?
— Даруджистан — отвърна Тайсхрен.
Лорн затвори очи.
— Боях се, че ще кажете точно това. Даруджистан ни трябва — на всяка цена. Неговото богатство, ако попадне в ръцете ни, ще прекърши гръбнака на този континент.
— Знам, адюнкта. Но положението е по-тежко, отколкото съзнавате. И освен това съм убеден, че Уискиджак и Татърсейл са в съюз.
— Нещо ново за капитан Паран?
— Нищо. Някой го крие, или крие трупа му. Склонен съм да повярвам, че е мъртъв, адюнкта, но душата му тепърва трябва да премине през Портата на Гуглата и само един маг може да предотврати това.
— Татърсейл?
Върховният маг сви рамене.
— Възможно е. Бих искал да науча повече за ролята на този капитан във всичко това.
Лорн се поколеба, после каза:
— Ангажиран е в едно дълго и мъчително разследване.
— Може би е намерил каквото е търсил — изръмжа Тайсхрен.
Лорн го изгледа.
— Може би. Кажете ми, колко добра е Татърсейл?
— Достатъчно добра, за да бъде Върховен маг — отвърна Тайсхрен. — Достатъчно добра, за да оцелее след нападение на Хрътка и да я прогони, макар че нямаше и да помисля, че такова нещо е възможно. Дори аз бих се справил много трудно.
— Може да е имала помощ — промълви Лорн.
— Не бях помислял за това.
— Помислете — каза Лорн. — Но преди да го направите, императрицата моли да продължите усилията си, макар и не срещу Дужек. Тук сте нужен като посредник в случай, че мисията ми в Даруджистан се провали. Не се замесвайте в ръководенето на окупацията в Пейл. Освен това трябва да дадете на Дужек подробности около тази поява на Опонн. Ако в битката наистина се е намесил бог, той трябва да го знае и да планира, съобразявайки се с това.
— Как може човек изобщо да планира нещо, ако Опонн е в играта?
— Това го оставете на Дужек. — Изгледа го твърдо. — Имате ли някакви трудности около тези заповеди?
Тайсхрен се усмихна.
— Всъщност, адюнкта, изпитвам голямо облекчение.
Лорн кимна.
— Добре. А сега ми трябва някой обикновен знахар и квартира.
— Разбира се. — Тайсхрен тръгна към вратата, но спря и се обърна.
— Адюнкта, радвам се, че сте тук.
— Благодаря ви, Върховен маг. — След като той излезе, Лорн потъна в стола си и умът й отпътува девет години назад, към гледките и звуците, преживени от едно дете, към една нощ, една определена нощ в Мишия квартал, когато всички кошмари, въобразими за едно малко момиче, се бяха превърнали в реалност. Помнеше кръв, кръв навсякъде и безизразните лица на майка си, на баща си и на по-големия си брат — лица, изтръпнали от разбирането, че самите те са пощадени и че кръвта наоколо не е тяхната. И щом спомените се промъкнаха в ума й, едно име се понесе с вятъра, зашумя във въздуха като през мъртви клони. Устните на Лорн се разтвориха и тя прошепна: — Татърсейл.
Магьосницата беше намерила сили да стане от леглото. Сега стоеше до прозореца, опряна с една ръка на рамката, и гледаше към улицата, пълна с военни фургони. Систематичният грабеж, който интендантите наричаха „допълнително снабдяване“, беше в пълен ход. Изхвърлянето на благородници, както и на простолюдие от собствените им имения и по-заможни домове, за да бъде настанен офицерският корпус, към който се числеше и самата тя, бе приключило преди няколко дни. Възстановяването на крепостните стени, замяната на разбитите порти и почистването след „Лунния дъжд“ продължаваше енергично.
Радваше се, че бе пропуснала реката от трупове, която трябваше да е изпълнила градските улици по време на първата фаза на прочистването — фургон след фургон, стенещи под тежестта на смазани тела, бяла плът, изгоряла от пожарите или посечена от меча, изгризани от плъхове и изкълвани от гарвани мъже, жени и деца. Сцена, каквато беше виждала преди и не изпитваше никакво желание да види отново.