Старата се задави. От главната шатра кървеше магия и цапаше прашния въздух с подпухнало червения си цвят, цвета на Лабиринта Д’рисс, земната магия. На крилата й олекна и те живо забиха въздуха.
— Е-ех — въздъхна Старата. — Магия… — Великият гарван се понесе през невидими прегради и клопки, плъзна се над покрива на шатрата, изпърха няколко пъти и кацна пред входа.
Нямаше никакъв страж и платното беше издърпано назад и вързано за опорния стълб. Старата подскочи и влезе вътре.
Освен завесата в дъното, зад която бе поставен войнишки нар, в шатрата нямаше други отсеци. В средата беше поставена голяма маса, в чиято повърхност бяха врязани контурите на околните земи. С гръб към входа, над нея се беше надвесил един мъж. На гърба му бе окачен грамаден железен чук; въпреки големината и явната си тежина, оръжието изглеждаше почти като детска играчка на широките му мускулести плещи.
— Мудно, мудно — измърмори Старата, плесна с криле и кацна на масата.
Каладън Бруд изсумтя разсеяно.
— Усети ли магическия ураган снощи? — попита тя.
— Дали съм го усетил? Та ние го гледахме. Шаманите на Риви изглеждат малко притеснени, но нямат обяснения. Ще го обсъдим по-късно. Сега трябва да помисля.
Тя килна глава към картата.
— Западният фланг отстъпва в пълно безредие. Кой я командва тази баргастка сган?
— Ти кога прелетя над тях? — попита Бруд.
— Преди два дни. Видях, че е оцеляла едва една трета от първоначалните сили.
Бруд поклати глава.
— Джорик Острата пика, пет хиляди баргасти и седем Меча на Пурпурната гвардия са под командата му.
— Острата пика? — Старата се изсмя. — Самоуверен младок!
— Такъв си е, но баргастите му дадоха това име. Преди три дни му скочиха пет легиона от Златните моранти. Джорик се изтегли под прикритието на нощта и жертва две трети от армията си на изток и запад — баргастите му умеят да изчезват на места, където всякакво прикритие изглежда невъзможно. Вчера „изпадналата му в паника сган“ се обърна и се опря на Златните. Баргастите му се врязаха като клещи. Два морантски легиона бяха пометени, останалите се оттеглиха в леса, а половината им обоз остана пръснат из равнината.
Старата го изгледа с едно око.
— Планът на Джорик ли беше?
Бруд кимна.
— Той е от Пурпурната гвардия, въпреки че баргастите си го наричат със свое име. Млад е и дързък.
Гарванът огледа картата.
— А на изток? Какво става с Лисичия проход?
— Държи се — отвърна Бруд. — От другата страна са главно мобилизираните на Станис — воюват по принуда и са неудобен съюзник на Малаз. Ще видим колко струва Пурпурната гвардия след година, когато при Нисст слезе следващата вълна морски пехотинци на Малаз.
— Защо не ударят на север? — попита Старата. — Принц К’азз може да освободи Свободните градове до зимата.
— По тоя въпрос с принца сме се разбрали — каза Бруд. — Той ще стои там, където е.
— Защо? — настоя тя.
— Тактиката ни си е наша работа — изръмжа Бруд.
— Мнителен кучи син — измърмори Старата, подскочи и кацна в южния край на картата. — Я да те клъвна сега по най-слабата част. Между теб и Пейл няма нищо освен ривите. А из равнината са се раздвижили сили, за които дори ривските шамани не знаят нищо — но нашият воин не проявява особена загриженост. Защо ли е така?
— Свързах се с маговете на принц К’азз, както и с шаманите на Баргаст и Риви. Онова, което се роди в равнината, не е на ничия страна. Само е и е изплашено. Ривите вече са започнали да го издирват. Загрижен? Не, не от това. Все пак на юг стават много по-сериозни неща.
— И в центъра на всичко е Аномандър — изграчи Старата. — Плете заговор след заговор, пръска строшено стъкло по пътя на всеки. Не съм го виждала никога в по-добро настроение.
— Стига клюки. Носиш ли ми някакви новини?
— Разбира се, господарю. — Старата разкърши криле и въздъхна. Почеса се с клюн, схруска една бълха и я глътна. — Знам кой държи Въртящата се монета.
— Кой?
— Един младок, щастлив в невежеството си. Монетата се върти и показва едното или другото си лице на всички около него. Те си имат своя игра, но тя ще се слее с по-големи неща и така тънките нишки на Опонн ще въздействат в сфери, иначе недостъпни за влиянието на Шегаджиите.
— Какво знае Рейк?
— За това — много малко. Но ти знаеш много добре каква неприязън изпитва той към Опонн. Би пресякъл тези нишки, ако му се отвори възможност.