— Идиот — измърмори Бруд. Помисли малко, неподвижен като изваяние от камък и желязо, докато Старата газеше напред-назад по равнината Риви и дългите й черни нокти събаряха като домино дървените плочки, изобразяващи полкове и дивизии.
— Без Опонн силата на Рейк в момента е неоспорима — каза Бруд. — Надвиснал е над Даруджистан като облак и императрицата със сигурност ще изпрати нещо срещу него. Една такава битка ще…
— Ще сравни Даруджистан със земята — изграчи въодушевено Старата. — Дванайсетте пожара ще лумнат и ще хвръкнат Свободните градове като пепел, понесена от вятъра.
— Пренебрежението на Рейк към всичко, което е долу, вече много пъти ни кара да се препъваме и да падаме по очи в калта — каза Бруд. Погледна Старата и вдигна неокосмените си вежди. — Събаряш ми войските. Престани.
Старата спря да крачи и клекна на масата.
— Каладън Бруд — въздъхна тя — отново търси безкръвното решение. Рейк прибира прословутата монета, привлича набързо Опонн и нанизва Лорда и Дамата на хубавия си меч. Представи си хаоса, който би настъпил — една чудесна вълна, която може да събори богове и да потопи светове. — Явното й безочие я развесели.
— Млъкни, проклета птицо! Онзи, у когото е монетата, трябва да бъде опазен, след като Рейк е призовал маговете си.
— Но кой ще се опре на Тайст Андий? — попита го Старата. — Ти, Разбира се, нямаш намерение да оставиш кампанията си тук?
Бруд оголи острите си зъби в нагла усмивка.
— Ха, тук те хванах натясно. Добре. Трябва да си вземеш бележка, дърто. Не знаеш всичко. Не е приятно, нали?
— Ще понеса това изтезание, Бруд — изграчи Старата, — само от уважение към наглия ти нрав. Но не прекалявай. Кажи, кой тук все пак може да се опре на маговете на Рейк? Това е нещо, което трябва да знам. Вечните ти тайни. Как мога да бъда верен слуга на волята на господаря ми, след като той таи от мен толкова съдбоносна информация?
— Какво знаеш за Пурпурната гвардия? — попита Бруд.
— Малко — отвърна Старата. — Наемническа част, ползваща се с висока репутация. Какво имаш предвид?
— Попитай Тайст Андий на Рейк за тяхната преценка, гарго.
Перата на Старата настръхнаха.
— Гарго? Такива обиди няма да търпя! Напускам. Ще взема да се върна на Луната, че да спретна там едно списъче за Каладън Бруд, с толкова гнусни имена, че цели царства да оцапат.
— Заминавай тогава — усмихна се Бруд. — Добра работа свърши.
— Само да не беше Рейк по-хаплив и от тебе — рече Старата и подскочи към изхода, — щях да приложа шпионските си дарби върху теб, вместо върху него.
— Само още нещо, пиленце.
Тя спря на входа и килна глава.
Воинът отново беше насочил вниманието си към картата.
— Когато се озовеш над равнината Риви, далече на юг, виж що за сили се вихрят там. Но се пази. Нещо се мъти и вони.
В отговор Старата само се изкиска и си отлетя.
Бруд остана надвесен над картата, замислен. Стоя така неподвижно близо двайсет минути, след което излезе навън и огледа небето. От Старата нямаше и помен. Той изсумтя, обърна се и тръгна към най-близките палатки.
— Каллор! Къде си?
От една палатка излезе висок побелял мъж и бавно закрачи към Бруд.
— Златните са потънали в гората, командире. — Гласът му прозвуча гробовно, старите му безжизнени очи се впериха в очите на Бруд. — Буря се спуска от висините на Ледерон. Кворлите на Морант скоро ще връхлетят.
Бруд кимна.
— Оставям ти командването. Тръгвам за Лисичи проход.
Каллор повдигна вежда.
Бруд го изгледа и каза:
— Да не прекаляваме с удивлението. Хората ще вземат да си помислят, че не си толкова отегчен, колкото се правиш. Отивам да се срещна с принц К’азз.
Устните на Каллор се изкривиха в усмивка.
— Що за лудост е направил този път Джорик Острата пика?
— Никаква, доколкото знам — отвърна Бруд. — Престани да се заяждаш с момчето, Каллор. Последния път се оправи. Ти също си бил млад, нали?
Старият воин сви рамене.
— Последният успех на Джорик е повече на Господарката на късмета. Определено не беше продукт на гениалност.
— Няма да споря за това.
— Може ли да попитам, какъв е поводът да разговаряш лично с К’азз?
Бруд се огледа и изсумтя:
— Къде е проклетият ми кон все пак?
— Сигурно се е скрил — сухо отвърна Каллор. — Казват, че краката му се били скъсили под обемистата ти особа. Лично аз не съм убеден, че това е възможно, но може ли човек да спори с един кон?
— Трябват ми няколко души от хората на принца — каза Бруд и тръгна по пътеката между палатките. — По-точно — добави през рамо, — трябва ми Шестият меч на Пурпурната гвардия.
Загледан към отдалечаващия се Каладън Бруд, Каллор въздъхна.