Тайничко, Круппе се загърна в магия, отново я погледна и се намръщи. Около жената беше запредено заклинание за съхраняване. Но с тази магия беше станало нещо, нещо я беше променило.
— Моме! — сопна се Круппе. — Знам, че ме чуваш. — Не че знаеше, но реши за всеки случай да е по-настоятелен. — Душата ти е затворена в тяло, което не е твое. С него не ставаш ти. Името ми е Круппе и ще те заведа при едни, дето ще ти помогнат. Ела! — Обърна се и тръгна. Миг след това чу шумолене зад себе си и се усмихна. — Е, има си чарове Круппе, няма що. Ти остави това, ами и груб може да бъде, щом потрябва.
Огънят се беше появил отново, като маяк пред двамата, и Круппе видя, че двете фигури ги чакат. Заради трошиците магия, с които се беше покрил, т’ланът и жената риви само дето не заслепиха очите му, толкова голяма им беше силата. Круппе и жената спряха пред тях.
Пран Чоул пристъпи напред и каза:
— Благодаря, Круппе. — Огледа жената от глава до пети и кимна замислено. — Да, виждам въздействието на Имасс над нея. Но и още нещо има. — Погледна към риви. — Не е ли била маг преди?
Жената риви също се приближи към жената.
— Чуй ме, изгубена. Името ти е Татърсейл, магията ти е Тир. Сега в теб тече Лабиринтът, той те изпълва с дух и той те съхранява. — Тя разтвори отново халата си. — Време е да те върнем в света.
Татърсейл отстъпи уплашено.
— В тебе е миналото — каза Пран. — Моят свят. Ти познаваш настоящето, а риви ти предлага бъдещето. Тук всичко е слято. Плътта, в която си сега, е съхранена с магия и в мига на смъртта ти си отворила своя Лабиринт под въздействието на Телланн. И сега скиташ в съня на един смъртен. Круппе е съсъдът на промяната. Позволи ни да ти помогнем.
Татърсейл отвори уста в безмълвен вик и рухна в прегръдките на Пран. Жената риви бързо пристъпи до тях.
— Леле — въздъхна Круппе, — виж как сънищата на Круппе пак взеха странен обрат. Личните му грижи са си тук, гласът им си витае призрачен, ама той пак трябва да ги остави настрана.
Изведнъж К’рул застана до него.
— Не е така. Не ми е в нрава да те използвам без отплата.
Круппе вдигна очи към Древния бог.
— Круппе не моли за нищо. Дар има в това нещо и се радвам, че имам дял в правенето му.
К’рул кимна.
— И все пак кажи ми за мъките си.
— Ралик и Мурильо искат да поправят една стара несправедливост — рече с въздишка Круппе. — Мислят, че не зная какво кроят, но аз ще обърна кроежите им в своя полза. Това решение кара Круппе да се чувства гузен, но те са нужни.
— Разбрано. А Монетодържача?
— Взети са мерки да бъде опазен, но крайното им оформяне предстои. Знам, че империята Малазан е в Даруджистан, прикрито засега. Това, към което се стремят…
— Не е никак ясно, Круппе. Дори за тях. Използвай това като свое предимство, когато ги откриеш. Съюзникът може да се появи от най-неочаквания ъгъл. Ще ти кажа следното: сега към града се приближават двама, единият е Т’лан Имасс, а другият — жена — е проклятие за всякоя магия. Техните цели са разрушителни, но в играта вече са се включили сили, които се грижат за тях. Потърси от тях знание, но не им се противопоставяй открито. Те са опасни. Силата привлича още сила, Круппе. Остави ги на последствията от собствените им действия.
Круппе кимна.
— Круппе не е глупак, К’рул. Той не се противопоставя открито на никого и е убеден, че силата е нещо, което трябва да се избягва на всяка цена.
Докато си говореха, жената риви беше взела Татърсейл в прегръдките си. Пран Чоул беше клекнал наблизо, притворил очи и устните му оформяха безмълвни слова. Жената риви люлееше посеченото тяло в бавен ритъм и тихо припяваше. От слабините й се стичаше вода на вадички.
— М-да — прошепна Круппе. — Че тя май наистина се готви да ражда.
Изведнъж жената бутна мъртвото тяло от себе си и то се смъкна на земята в безжизнена купчина суха плът и кости.
Луната вече бе увиснала точно над главите им, толкова ярка, че за Круппе бе невъзможно да я погледне.
Риви също беше приклекнала, поклащаше се в ритъма на родилното усилие и лицето й беше плувнало в пот. Пран Чоул беше неподвижен, макар че тялото му се разтърсваше на пристъпи и лицето му се кривеше от болка. Беше отворил широко кехлибарените си очи и те блеснали се взираха в луната.
— Древни боже — заговори тихо Круппе, — колко ще си спомня тази Татърсейл от предишния си живот?
— Неизвестно — отвърна К’рул. — Преместването на душата е деликатна работа. Жената е била погълната от пожар. Нещо повече, влязла е в друго опустошено тяло, носещо спомена за собствените си травми. Детето, което се ражда, не е като никое друго, раждало се на света. Неговият живот е загадка, Круппе.