Изненадан, Мамът вдигна чашата си и се отпусна в стола.
— Е, най-после искрен интерес към образованието. Най-сетне! Както винаги съм твърдял, Крокъс, засега поне ти проявяваш достатъчно интелигентност. И макар да съм само един жалък писач, моята дума ще ти отвори много врати в този град. Всъщност дори Градският съвет не е нещо недостижимо за теб, стига да предпочетеш тази посока. Дисциплина, момко. Съвсем същото изискване, което си усвоил добре като крадец.
Крокъс погледна Мамът с лукав блясък в очите.
— Колко време ще трябва, за да стана известен в такива кръгове?
— Ами — провлече Мамът, — важно е ученето, разбира се.
— Разбира се. — В ума на Крокъс обаче изплува образът на една спяща девица.
Мамът задуха в чашата си.
— При целодневни уроци и при твоя младежки жар за наука, бих заложил на около година. Повече или по-малко. Нужно ли е да се бърза?
— А, от младежкия жар ще да е. Все едно, така и не ми отговори. Какво пишеш, чичо?
— О. — Мамът погледна към бюрото и вдигна вежда към Моби, който беше отворил една мастилница и пиеше от нея. — Историята на Даруджистан. Тъкмо започвам петия том, с царуването на Екталм, предпоследния от кралете тирани.
Крокъс примигна.
— Кой?
Мамът се усмихна и отпи от чая си.
— Узурпатор на Летасти, бил е наследен от дъщеря си Сандъней, която докарала Времето на възхода и с него — края на века на тираните.
— Аха.
— Крокъс, ако намеренията ти наистина са сериозни, ще почнем уроците си тъкмо с историята на Даруджистан, но това не значи, че ще започнем с петия том. Трябва да се започне от самото начало.
Крокъс кимна и каза:
— Родено от мълва.
Моби изцвърка и се закашля. Мамът го стрелна с поглед и отново насочи вниманието си към Крокъс.
— Да, момче. Даруджистан е бил роден от мълва. — Замълча. — Ама ти си го чувал другаде. Наскоро ли?
— Някой ми го спомена — отвърна небрежно Крокъс. — Не си спомням кой. — Всъщност помнеше. Каза го убиецът, Ралик Ном.
— Знаеш ли какво означава това?
Крокъс поклати глава.
Мамът се отпусна в стола.
— Пий си чая, момко. — Старецът помълча малко, след което започна: — В Ранните цикли на това селение, за господство се борили три велики народа, никой от които не бил човешки в смисъла, който ние влагаме в думата „човешки“. От тази борба рано отпаднали Форкрул Ассаил, или както са известни днес — Крусаил. Не поради слабост, а… да го наречем, незаинтересованост. Останалите два народа продължили да се бият нескончаемо. След време единият паднал, защото били раса на индивидуалисти, биели се колкото срещу расовите си врагове, толкова и помежду си. Наричали са се Джагът, макар че името днес се е изродило до Джаг или Шърл. Макар да загубили войната, те не изчезнали напълно — твърдят, че някои Джагът били оцелели и до ден-днешен, макар че, за наше щастие, не и на Дженабакъз.
— И тъй… — Мамът хвана чашата си с две ръце, — Даруджистан се родил от един слух. Сред местните племена около хълма Джадроуби се породила легенда, че някъде из хълмовете има могила на един велик джагът. Джагътите впрочем били могъщи магьосници, създавали са Лабиринти и други неща, свързани с привличането на сила. С времето легендата на Джадроуби се разпространила отвъд хълмовете, в Дженабакъзкия север и в Катлин на юг, до царства, които днес са рухнали в прахта на изток и на запад. Все едно, търсачите се стичали към хълмовете, отначало на тънки струйки, след това — цели орди, цели племена, водени от жадуващи за мощ шамани и чародеи. Всички склонове на хълмовете се осеяли с окопи и ровове. От тези лагери и временни поселища, от хилядите прииждащи всяка пролет търсачи на съкровището се родил град.
— Даруджистан — промълви Крокъс.
— Да. Могилата така и не била намерена, а слухът отшумял — в днешно време малцина дори знаят за него, а тези, които знаят, са достатъчно благоразумни, за да не подновят търсенето.
— Защо?
Мамът се намръщи.
— Рядко нещо, построено от Джагът, е попадало в човешки ръце, но се е случвало и последствията неизбежно са били катастрофални. — Веждите на стареца се смръщиха още повече. — Урокът е съвсем ясен за тези, които предпочитат да го признаят.
Крокъс помисли.
— Значи Крусаил са изчезнали, а Джаг са били победени. А какво е станало с третия народ? Онези, които са спечелили? Защо не са те тук, вместо нас?
Мамът отвори уста да отговори, но спря и се умълча.
Крокъс присви очи. Зачуди се какво ли би искал да му разкрие Мамът и защо бе предпочел да го премълчи.
Мамът остави чашата си.
— Никой не знае какво точно е станало с тях, Крокъс, нито как са се превърнали в това, което са сега. Те съществуват, един вид, и са известни на всички, които са се сблъсквали с империята на Малаз, като Т’лан Имасс.