Тя погледна хана от мястото, където беше застанала. Мъжът на входа като че ли оглеждаше всеки, който понечи да влезе, но в жестовете му не можа да долови нещо, което да издава навици на крадец. Думите, които разменяше с хората, бяха кратки, сигурно просто се поздравяваха като познати. Все пак тя смяташе да влезе в хана. Уискиджак беше изпратил Калам и Бързия Бен да намерят… свърталище на крадци, на побойници и убийци. Защо сержантът искаше да намерят точно такова място, беше подробност, която не споделиха с нея. Магьосникът и Калам хранеха подозрения към нея и тя чувстваше, че аргументите им започват да убеждават Уискиджак. Ако успееха, щяха да я държат настрана от всичко, но тя нямаше намерение да го допусне.
Прекоси улицата и се приближи до хана. Жаркият следобед вече се стапяше в гъст предвечерен здрач, натежал от миризмата на дъжд. Щом пристъпи към първото стъпало, катилът я погледна и се ухили.
— Круппе преследваме, а? — Поклати глава. — Все едно, момичетата не бива да носят саби. Надявам се, че не се каниш да влизаш вътре? Със сабя? Тц. Не и без придружител.
Сори отстъпи крачка назад и огледа улицата. Най-близкият пешеходец беше чак на следващата пресечка, вървеше в обратната посока. Тя придърпа късото си наметало около кръста.
— Пусни ме да вляза — каза тихо на мъжа. Как бе успял да я забележи дебелакът?
Мъжът пред нея се облегна на перилото.
— Всичко това май плаче за едно разговорче, най-приятелско. Какво ще кажеш да идем двамата с теб в уличката отзад? Ти оставяш сабята си, а аз ще съм добър. Иначе работите може да загрубеят и какво ще му е хубавото, ако…
Лявата ръка на Сори се стрелна напред. Блесна кама. Острието се заби в дясното око на мъжа и оттам — в мозъка. Той се изтърколи през перилото и тупна тежко до стъпалата. Сори се наведе и си прибра камата. Намести колана със сабята и огледа отново улицата. Не видя никой, който можеше да е забелязал, че става нещо, качи се по стъпалата и влезе в хана.
Спря се още на втората стъпка, когато се озова лице в лице с едно разплакано момче, увесено с главата надолу. Две грубовати жени се редуваха да го лашкат напред-назад. Щом се опиташе да се хване за въжето, момчето получаваше по един ритник в главата.
— Ей, ти! — подвикна едната жена, ухили се и хвана Сори за лакътя.
Сори се обърна и я изгледа хладно.
— Какво искаш?
Жената се наведе към нея, лъхна я на вкиснала бира и й прошепна:
— Ако влезеш в беля, само викни за Ирилта и Мийзи. Това сме ние, разбра ли?
— Благодаря.
Сори продължи навътре. Вече бе зърнала дебелия дребосък — как го беше нарекъл тъпакът отвън? Круппе. Седеше на една маса до отсрещната стена, под галерията. Тя пък можеше да се настани до тезгяха и да наблюдава. Тръгна натам.
След като Круппе явно знаеше за нея, тя реши да не прави усилия да се прикрива. Често неприкритото внимание най-добре прекършваше чуждата воля. В една война на търпението, усмихна се наум Сори, смъртният винаги е в по-неизгодна позиция.
Крокъс зави на ъгъла и се приближи до хана. Курсът, който му беше определил Мамът, го плашеше: образованието щеше да се разпростре далеч отвъд книгите, до етикета и изисканите маниери, до функциите на различните обществени длъжности, родословията и личните особености на определени особи — но той се беше заклел да го изкара до края. Целта му беше един ден да застане пред онази девица на Д’Арл в очакване да го представят официално.
И в същото време се надсмиваше вътрешно на това. Нашият Крокъс — учената глава, изисканият и обещаващ млад чаровник, крадецът. Прекалено нелепо изглеждаше. И все пак това го блазнеше и втвърдяваше решимостта му. Рано или късно щеше да го постигне. Но дотогава трябваше да свърши други неща, имаше неща, които трябваше да оправи.
Когато стигна до стъпалата на хана, видя под парапета загърната в сянка фигура и се приближи предпазливо.
Тъкмо когато Сори стигна до тезгяха, вратата се отвори с трясък. Тя се обърна с всички останали и видя застаналия на прага чернокос младеж.
— Убили са Черт! — изрева младият мъж. — Наръган е с нож!
Неколцина клиенти наскачаха и се втурнаха към вратата.
Сори отново се обърна към тезгяха, срещна погледа на кръчмаря и каза:
— Гредфаланска бира, моля. В калаена халба.
Жената, която Ирилта беше нарекла Мийзи, се появи до нея, тупна яките си ръце на тезгяха и изръмжа:
— Бързо обслужи дамата, Скърви. Има вкус тя. — После наведе глава към Сори и добави: — Добър вкус, отвсякъде. Черт си беше свиня.
Сори се вцепени. Ръцете й се шмугнаха под наметалото.
— Ей, ей, я по-кротко, момиче — тихо каза Мийзи. — Тук не си чешем езиците. Тук всеки първо гледа себе си и хич не ща нож в окото. Казахме, че ще се грижим за тебе, нали?